Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Ти трябва да си шефът — каза мъжът.
— Господин Диърдън?
— Да, момче, аз съм. Сам съм тук, жената отиде на гости при сестра си в Бейкуел. Винаги ходи за по няколко дни през декември, купува всички коледни подаръци там, на пазара. Влизай, момче, трябва да си измръзнал навън. — Диърдън отстъпи и покани Джордж в кухня, обляна от лъчите на зимното слънце. Вътре всичко блестеше: емайлираната печка, лъснатата дървена маса, столовете, полиците, хромираният чайник, чашите в ъгловия шкаф, дори газовата отоплителна печка.
— Седни до печката, момче — каза гостоприемно Диърдън и побутна един стол към Джордж. Самият той седна вдървено до кухненската маса и се усмихна. — Така е по-добре, а? Да се постоплиш малко. Да му се не види, изглеждаш по-зле и от Питър Краудър.
— Познавахте ли го?
— Всъщност не. Но знаех кой е. Работил съм неведнъж с Тери Ломас през всички тези години. Познавам всички от Скардейл. Ама ти казвам, имаше една ужасна минута там долу, когато помислих, че трупът е на момичето. Все за нея си мисля, както сигурно всички тук наоколо. — Той извади от джоба на жилетката си лула от морска пяна и започна да я чисти с джобно ножче. — Ама че работа, а? Горката й майка трябва кажи–речи да се е побъркала от тревоги. Всички тук обхождаме земите, гледаме да не е паднала в някое дере, да не се крие в някой обор или овчарник. И, разбира се, като видях… първото, което ми мина през ума, беше, че е Алисън. — Замълча за миг, докато пълнеше лулата си, давайки за първи път възможност на Джордж да отвори уста.
— Какво точно се случи? — попита той, изпълнен с облекчение, че най-сетне има пред себе си свидетел с доброто желание да разкаже всичко, което знае. Три дни в Скардейл му бяха достатъчни, за да развие съвсем ново отношение към бъбривостта.
— Веднага щом отворих портата, Шерпа излетя като светкавица и хукна надолу по продължение на стената. Разбрах, че нещо не е наред. Тя не е куче, което тича подир всяка сянка. После, като стигна на половин път през нивата, се просна по корем, като че ли някой я бутна. Сложи си главата между предните лапи и заскимтя така, че я чувах от другия край на полето. Така прави, когато намери умряла овца. Ама аз знаех, че не може да е овца, защото в тази нива сега не държа добитък. Отворих портата само защото оттам ми е по-пряко да стигна до долу. — Диърдън драсна клечка и запали лулата си. Тютюнът беше ароматен и изпълни стаята с мирис на череши и карамфил. — Запали си и ти, ако искаш, момче. — Той побутна една изтрита кожена торбичка по масата. — Сам съм правил сместа.
— Не, благодаря. — Джордж извади цигарите си с извинителна гримаса.
— Да, с твоя занаят сигурно нямаш време за нещо, дето се пали по-сложно. Все пак си помисли дали да не минеш на лула. Прави чудеса за концентрацията. Ако съм някъде, дето не дават да се пуши, никога не мога да реша кръстословицата. — И той посочи с палец към вчерашния „Дейли Телеграф“.
Джордж се опита да не покаже колко е впечатлен. Всеизвестно беше, че кръстословицата на „Телеграф“ не е толкова сложна, колкото тази на „Таймс“, но не беше малък подвиг да успяваш да я решаваш редовно — знаеше го от собствен опит. Очевидно Денис Диърдън имаше не само дълъг език, но и остър ум.
— Та като видях какво прави кучето, сърцето ми отиде в петите — продължи Диърдън. — Знаех само за един човек, обявен за издирване, и това беше Алисън. Не можех да понеса мисълта, че тя може да лежи мъртва на минути от собствения ми праг. Затова затичах през полето колкото можех по-бързо. Срам ме е да си призная, но изпитах нещо като облекчение, като разпознах Питър.
— Отидохте ли непосредствено до тялото? — попита Джордж.
— Не беше необходимо. Отдалече си личеше, че Питър няма да се събуди, преди да чуе тръбата, възвестяваща Второто пришествие. — Диърдън поклати тъжно глава. — Горкият идиот. Тъкмо в тази нощ ли трябваше да си набие в шантавата глава да тръгне за Скардейл. Не беше живял дълго време на село и сигурно е забравил какво може да се случи с човек, ако остане на открито в такава нощ. Лапавицата се просмуква до костите. А когато небето се изясни и падне скреж, просто не са ти останали съпротивителни сили. Продължаваш да вървиш, но мразът прониква в тялото ти. И после вече не искаш нищо друго, освен да си легнеш, да заспиш и да не се събуждаш никога повече. Така е станало и с Питър снощи. — Той посмука лулата и изпусна струя дим от ъгълчето на устата си. — Трябваше да остане в Бъкстън. Можеше да се оправя с градския живот.