Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Лукас кимна в знак на благодарност и си взе цигара.
— Не е в пансиона. Когато го освободихме, се върнал тук, пил чай и излязъл отново. Всички трябва да се прибират най-късно в девет вечерта, защото след това вратата се заключва. Портиерът твърди, че Краудър така и не се появил повече. Изчакал го четвърт час, защото знаел какъв тежък ден е прекарал, но после заключил както винаги. Казва, че преди да се появи тази тайфа, никой нито е звънял, нито е чукал на вратата. За щастие човекът е проявил здрав разум, не им отворил, а когато пристигнахме, те още не бяха успели да разбият вратата.
— Добре, но къде е Краудър? — попита Джордж и свали малко предното стъкло, за да може димът от цигарите да излиза навън.
— Нямаме представа — призна Лукас. — Обикновено пие вечер по една бира във „Вагона“, затова си мислех да мина оттам на връщане към участъка, да разбера могат ли там да ми кажат нещо.
— Сега ще отидем всички — каза решително Джордж, доволен, че има нещо конкретно за вършене, та да може да забрави поне за малко постоянната тревога, която го измъчваше, откак бе поел този случай.
— Не съм си свършил още работата тук — възрази Лукас.
— Добре тогава, ти приключи тук, а ние ще поговорим със собственика на „Вагона“ — Джордж кимна в знак, че решението е взето. Лукас го изгледа кисело, дръпна още веднъж от цигарата и излезе от колата, без да каже дума. Ако някой му бе направил забележка, щеше да каже, че вятърът е хлопнал така силно вратата зад него.
— Познаваш ли собственика? — попита Джордж, докато Клъф внимателно маневрираше по Феърфийлд Роуд, защото улицата се беше превърнала в пързалка.
— Юмрука Фъргюсън ли? Знам го.
— Юмрука ли?
— Да, на времето е бил професионален боксьор. Веднъж, поне така се говори, взел мангизи да изгуби един мач, но го спипали и му отнели правото да се състезава. Тогава почнал да припечелва на незаконни мачове с голи ръце. Така събрал достатъчно пари, за да отвори кръчма.
— Започвам да се чудя какъв трябва да бъде човекът, на когото все пак биха отказали лиценз за кръчма — отбеляза Джордж, докато колата се плъзна леко и спря до бордюра пред непривлекателна на вид кръчма. Вратата беше затворена, пердетата — спуснати, и отникъде не се виждаше светлина.
— Заведението е на името на жена му.
Излязоха бързо от колата, заобиколиха постройката и се прикриха от вятъра зад куп празни каси за бира. Клъф започна да блъска с все сила по вратата.
— Хич не ми се помага при търсенето утре, ако продължи да вали така — каза той и наклони глава назад, за да види прозорците на горния етаж. После продължи да удря по вратата.
Над главите им се очерта мръсножълт правоъгълник. През него надникна плешива глава, засенчвайки оскъдната светлина.
— Отваряй, Юмрук, аз съм, Томи Клъф.
Чуха как някой заслиза тежко надолу по стълбата. Резето се плъзна назад, вратата се отвори и пред тях застана мъж, който изпълваше по-голямата част от тесния коридор. Носеше вълнен пуловер, който може би някога е бил бял.
— Какво, по дяволите, искаш по това време? Ако ти трябва пиячка, отсега мога да ти кажа да пътуваш. — Той се почеса обстойно между краката.
— И аз много се радвам да те видя — каза Клъф. — Ще ни отделиш ли минутка от ценното си време?
Фъргюсън отстъпи колебливо назад. Всички влязоха, Джордж — последен.
— Тоя пък кой е? — попита Фъргюсън и го посочи с дебелия си пръст.
— Моят шеф. Кажи здрасти на инспектор Бенет.
Фъргюсън издаде странен, грухтящ звук, който според Джордж трябваше да бъде смях.
— Може да ти е син. Казвайте какво е станало. Щом си помъкнал със себе си и шефа, надали си дошъл да видиш дали съм спазил часа за затваряне.
— Нали Питър Краудър идва в твоята кръчма? — попита Клъф.
— От днес вече не — каза Фъргюсън и сви несъзнателно ръцете си в юмруци. — Не желая в моето заведение такъв, дето мърсува с малки момиченца.
— Какво се случи днес вечерта? — попита Джордж.
— Краудър дойде по същото време, като всяка вечер. Реших, че не е такова шубе, за каквото го имам, но се оказа, че просто не е предполагал, че всички знаем. Тикнах му вестника под носа и той само дето не се разрева. После му казах, че ако иска някой в Бъкстън да му сервира тази вечер, ще е по-добре да си намери кръчма, дето не знаят да четат. Казах му още кракът му да не стъпва тук, докато е жив.
— Много смело от ваша страна — каза сухо Джордж. — Предполагам, че господин Краудър си тръгна?