Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
После погледът му попадна върху съсипаното лице на Рут Картър и Джордж осъзна, че се налага да забрави гнева си.
— Съжалявам — каза той. — Няма никакво основание да се предполага, че той има нещо общо с изчезването на Алисън. Дори вече го освободихме. Такава статия не би трябвало да бъде публикувана.
— За какво говорите? — попита Хокин, искрено озадачен. Придърпа вестника към себе си и препречете първите няколко реда. — Нищо не разбирам. Какъв е този ваш роднина, когото са арестували? Защо никой нищо не ни е казал? И защо на мен ми досаждат с безсмислени въпроси, след като вече са арестували някого?
— Това бяха доста въпроси, сър — отвърна Джордж. — Ако трябва да отговарям поред, първо, човекът, за когото се говори в статията, е братът на вашата съпруга, Питър Краудър.
— Не, сбъркали сте. Брат й се казва Дениъл — възрази Хокин.
— Другият брат на госпожа Хокин се казва Питър — настоя Бенет.
Хокин изгледа мрачно жена си.
— Какъв е този друг брат, Рут? — гласът му трептеше от напрежение като корда на въдица, на чийто край се дърпа сьомгата.
Тя все още не бе в състояние да проговори. Само поклати глава. Джордж й се притече на помощ.
— Питър Краудър не можел да живее повече тук, затова семейството му намерило работа и подслон в Бъкстън. Кракът му не е стъпвал в Скардейл в продължение на двадесет години и нямаме никакво основание да предполагаме, че е бил тук в сряда.
— Но все пак сте го арестували — подчерта Хокин.
— Никъде във вестника не пише такова нещо — отвърна Джордж, съзнавайки, че извърта. — Статията разчита на малко факти и повече намеци. Питър Краудър бе отведен да даде показания в централата, защото моят шеф беше на мнение, че така ще се създадат по-спокойни условия за разговор — в противен случай трябваше да го разпитваме на работното му място или в стаята, която дели с още един човек. Той даде показания и незабавно беше освободен. — Джордж отново се обърна към Рут, издърпа стола до нейния и седна. — Искрено съжалявам за случилото се, госпожо Хокин. Запознати сме с обстоятелствата и последното нещо, което сме искали, е да ви разстройваме допълнително. Бихте ли предпочели някой от нас да обясни случая на съпруга ви, или предпочитате сама да разговаряте с него?
Тя поклати глава. Ръката й се отдели от устата и се пресегна към угасналата цигара. Изглеждаше изненадана, като видя, че от нея е останал само филтърът и пепелта. Преди да успее да потърси своите, Клъф постави запалена цигара между пръстите й.
— Питай мама Ломас — каза тя уморено и хвърли към Хокин поглед, изпълнен с молба. — Тя ще ти каже. Моля те. Аз не мога.
Хокин отблъсна стола си и стана.
— Гадни селяндури — измърмори той, обърна се рязко и напусна кухнята, като тресна вратата зад себе си.
Рут въздъхна и попита:
— Уплашен ли беше Питър?
— Страхувам се, че беше — каза Джордж.
— Чудесно. — Тя се взря замислено в цигарата си. — Повече от чудесно.
Петък, 13 декември 1963 г., 21 часът и 47 минути
Джордж реши да приключи с работата, когато очите му вече не можеха да фокусират буквите в свидетелските показания. Беше присъствал на среща между униформените служители и следователите, на която се обсъждаше как да организират доброволците на другата сутрин. Пристигна и представител на Съвета за съхранение на водните ресурси, за да обсъди с тях евентуалното пресушаване на два естествени резервоара в мочурищата на четири мили от Скардейл — единият в мрачните хълмисти земи на Стафордшър, другият — сред по-привлекателните зелени хълмове между Скардейл и Лонгнор. Джордж имаше чувството, че представителят на Съвета проявява направо нездрав ентусиазъм към тази инициатива.
След като организацията за събота се изясни окончателно, Джордж предложи на Томи Клъф да пийнат по нещо. Отидоха с колата до малката кръчма „Гербът на пекаря“, взеха си по един пинт и седнаха в най-мрачния ъгъл.
— Обадих се в пансиона — каза Клъф, щом седнаха. — Краудър отишъл направо там, веднага, щом го пуснахме. Изпил си чая и един час по-късно излязъл. Не казал къде отива, но в това нямало нищо необичайно. Портиерът предполага, че може да отишъл да изпие една бира. Никой не е идвал да го търси или да се интересува от него, така че може би му се е разминало.