Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че е възможно — избухна Джордж. — Възможно е Мартин Борман да не е умрял и да си живее спокойно в Честърфийлд, но е адски невероятно, нали? Представяш ли си как ще се отрази тази статия на Рут Хокин? Не искам да повярвам, че може да съществува такава журналистическа безотговорност! И кой, по дяволите, е говорил такива глупости пред тях?
— Най-вероятно никой. Смарт си го е измислил.
— О, Господи — въздъхна Джордж. — Какво ли още предстои, Томи? — Извади цигара от пакета, който беше на бюрото му, запали и всмука дълбоко дима. — Ще ти купя друг вестник — каза той, извинявайки се. — Който искаш, само не и „Нюз“. Боже мили, и сега този човек ще бъде на пресконференцията, захилен като Червения котарак от „Алиса“.
— Можете да накарате шефа да му забрани занапред достъп до пресконференции.
— Няма да му доставя това удоволствие. — Джордж отблъсна стола си назад и стана. — Тръгваме за Скардейл. Повръща ми се да гледам тези четири стени.
Смарт беше пристигнал преди него. Докато паркираха край моравата, го забелязаха как пуска вестник в пощенската кутия на Краг Котидж. Продължиха да го наблюдават, докато Смарт отиде към Медоу Котидж и пусна още един вестник.
— Ще се разправя с него, пък ако ще да ме обесят — каза Джордж, отвори вратата и забърза през моравата право срещу журналиста. Клъф въздъхна, излезе от колата и го последва.
— Моите поздравления — изръмжа Джордж, още преди да застане пред Смарт.
— Добър материал, нали? — отвърна Смарт и на лисичето му лице се изписа приятна изненада. — Но не мислех, че образован човек като вас ще го оцени.
— О, аз не ви поздравявах за материала — каза Джордж, вече съвсем отблизо. — Поздравявах ви за отличието.
— Отличие ли?
На Клъф просто не му се вярваше, че Смарт лапна въдицата толкова лесно. Той прехапа устни, за да прикрие доволната си усмивката.
— Отличен сте с Голямата награда на полицейската федерация за Най-безотговорен журналист на годината.
— О, боже, инспекторе, не са ли ви учили в университета, че сарказмът е най-низшата форма на остроумие? — Смарт се облегна на стената на Медоу Котидж и скръсти ръце пред гърдите си.
— Никой и нищо не би могло да бъде окачествено като „най-низша форма“, докато вие все още пълзите по земята, господин Смарт. Помислихте ли поне за миг колко жестоко ще бъде да събудите по този начин надежди у госпожа Хокин?
— Искате да кажете, че тя трябва да изостави всяка надежда? Това ли е официалната позиция на полицията? — Смарт се приведе напред с блеснали очи. Брадата му като че ли настръхна.
— Разбира се, че не. Но това, което вие предизвикахте с тазсутрешния си боклук, е фалшива надежда. Интересува ви само как да измислите по-ефектно заглавие, без изобщо да ви е грижа за последствията. — Джордж поклати отвратено глава. — Съществува ли изобщо тази мадам Шаре? Или я измислихте също като цитата на представителя на полицията?
Сега беше ред на Смарт да се изчерви от яд. Кожата на лицето му стана на петна и заприлича на консервирано говеждо.
— Аз не си измислям, а се опитвам да бъда обективен. Ще ви бъде от полза да се опитате да постъпвате по същия начин, инспекторе. Ами ако мадам Шаре е права? Ако Алисън се намира на мили оттук, заключена в някоя къща в Манчестър, Шефийлд или Дерби? Правите ли нещо, за да изключите такава възможност?
Джордж удивено си пое дъх.
— Да не искате да кажете, че трябва да претърсим къща по къща всеки град в Англия само заради почти несъществуващата възможност измислиците на някаква френска шарлатанка случайно да се окажат истина? Май сте още по-глупав, отколкото ви мислех.
— Разбира се, че не твърдя подобно нещо. Но можете да пуснете апел към обществеността по новините. „Виждал ли е някой това момиче? Имаме основания да предполагаме, че Алисън Картър може да живее в дома на човек, когото познава. Ако сте видял или чул, че момиче на видима възраст тринайсет години се е появило отскоро в нечий дом, ако сте чували или познавате някого от Скардейл или Бъкстън, в чието поведение има необичайни прояви от няколко дни насам, моля да се свържете с дербишърската полиция на еди-кой си номер.“ Тъкмо това смятам да предложа на шефа ви на днешната пресконференция. — Смарт се изправи с победоносна усмивка. — Да, тъкмо това смятам да предложа. И ще се наслаждавам на умната ви физиономия, когато шефът ви приеме предложението ми.
— Вие не сте наред, Смарт.
Джордж съзнаваше, че отговорът беше слаб, но не можа да се сети за нищо по-добро.