Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Вие сте този, който каза, че ще направи всичко, което е необходимо, за да намери Алисън. Взех думата ви за чиста монета. Мислех, че не сте обикновен полицай, Джордж. Но когато ножът опря до кокала, и вие се оказахте със закостеняло мислене като всички останали. Е, Бог да е на помощ на Алисън Картър, ако трябва да разчита единствено на вас. — Смарт мина встрани и се опита да заобиколи Джордж.
Полицаят протегна ръка и я опря в гърдите на Смарт. Не го блъсна, само го задържа.
— Аз ще разбера какво се е случило с Алисън — каза той с пресипнал от вълнение глас. — И когато разбера, вие ще бъдете последният, когото ще уведомя.
После отстъпи и пусна журналиста, който остана на мястото си, вторачен в него.
Накрая Смарт се усмихна — острите, стегнати очертания на устните му добиха формата на сърп, но очите му си останаха студени.
— О, съмнявам се — отвърна той. — Може мисълта да не ти е приятна, Джордж, но аз и ти много си приличаме. И на двамата ни е все едно кого ще засегнем, стига да си свършим работата както трябва. Може точно сега да не си съгласен с мен, но когато си отидеш у дома и поговориш с красивата си женичка, ще разбереш колко съм прав.
Джордж си пое толкова дълбоко дъх, че фигурата му се разшири видимо. Клъф бързо пристъпи напред и постави ръка върху рамото на шефа си.
— По-добре се омитайте, господин Смарт — каза той.
На журналиста му бе достатъчен един поглед към лицето на Клъф. Той се плъзна покрай двамата полицаи и тръгна забързано към колата си.
— Как мислиш, на колко ще ме осъдят, ако изтрия тая усмивка от лицето му с някоя палка? — попита Джордж. Устните му бяха така свити, че едва говореше.
— Зависи дали съдебните заседатели го познават. Ще пиете ли чай?
Двамата тръгнаха към полицейския фургон, където полицайките вече варяха чая, колкото и рано да беше. Загледан в чашата си, Джордж каза бавно:
— Сигурно си работил по такива случаи и преди, Томи? В които се сблъскваш само с провали и задънени улици?
— Е, да, имаше един-два — призна Клъф, сипа си три лъжици захар и се зае да разбърква чая. — Работата е такава, сър, трябва да продължите да копаете. Може да ви се струва, че се опитвате да разбиете стена с главата си, но най-често се оказва, че част от стената е просто картон, боядисан така, че да прилича на тухли. Рано или късно идва пробивът. А в нашия случай засега е рано, макар на вас да не ви се струва така.
— Ами ако пробивът не дойде изобщо? Ако никога не разберем какво е станало с Алисън Картър? Тогава какво? — Джордж вдигна глава. Очите му бяха разширени от тревога при мисълта какво би означавал такъв провал за него — и в професионално, и в лично отношение, Клъф си пое дъх, после бавно издиша.
— Тогава, сър, ще си поемете следващия случай. Ще изведете госпожата на танци, ще идете до кръчмата да пиете една бира и ще се опитате да не лежите буден нощем и да се измъчвате от неща, които не можете да промените.
— Тази рецепта има ли ефект? — попита Джордж мрачно.
— Не бих могъл да кажа, сър, аз нямам съпруга. — Кривата усмивка на Клъф не съумя да прикрие това, което и двамата разбираха. Ако не успееха да разберат какво е станало с Алисън Картър, неуспехът щеше да остави трайни следи в съзнанието им.
— Жена ми е бременна — думите излязоха от устата на Джордж още преди да разбере какво възнамерява да каже.
— Честито — гласът на Клъф беше странно безизразен. — Не е най-подходящото време да научите новината. Как е госпожа Бенет?
— Засега добре. Не й прилошава сутрин. Надявам се… ами просто се надявам бременността да мине леко. Защото не мога да пренебрегна това разследване, независимо колко време ще ми отнеме.
Джордж се взря през замъгления прозорец на фургона, без да забележи постепенното изсветляване на небето, което означаваше, че скоро ще започне поредното претърсване на околността.
— Няма да продължи със същата интензивност дълго време каза Клъф, припомняйки на Джордж нещо, което той като по-млад знаеше на теория, но не бе преживявал на практика. — Ако до десетина дена не я открием, да кажем до края на идущата седмица, търсенето ще бъде прекратено. Ще затворят свързочния пункт и ще се приберат в Бъкстън. Ние ще продължим да проследяваме сигналите, но ако до месец не излезе нищо и от това, случаят ще мине на заден план. Искам да кажа, и вие, и аз ще бъдем вече затънали до уши в нови случаи. Знам, че няма да приключим следствието. То ще си остане открито, ще правим преглед на информацията на три месеца или нещо подобно, но няма да работим постоянно по него.