Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Ще успееш, скъпи. — Ан отново му доля чай. — Ако има някой, който може да се справи с този случай, това си ти. А сега се опитай да се отпуснеш. Утре ще обмислиш всичко с отпочинал ум.
— Дано — каза Джордж с надежда. Посегна към цигарите си, но още преди да извади една от пакета, телефонът иззвъня. — О, Господи! — въздъхна той. — Пак се започва.
11.
Петък, 13 декември 1963 г., 22 часът и 26 минути
Джордж се приведе напред. Седеше на мястото до шофьора в „зефира“ на Томи Клъф и се взираше напрегнато през предното стъкло. Навън лентите светлина от уличните лампи осветяваха тук и там завесата от суграшица, която трептеше във въздуха като тънко перде, развявано от вятъра. Но Джордж не се интересуваше от времето. Вълнуваше го тълпата, която се люлееше като развълнувано море — ту осветено от лампите, ту потъващо в мрака пред бекярския пансион „Уотърсуолоус“.
— Да не повярва човек — поклати той глава. — Бях убеден, че в нощ като тази всеки ще предпочете да се прибере от кръчмата направо у дома. Ти не би ли предпочел да си седиш у дома пред камината, вместо да рискуваш двойна пневмония, плюс някой и друг удар от полицейска палка?
— Като си се налял с достатъчно бира, хич не ти пука — каза цинично Клъф. Самият той бе се оказал в някаква кръчма, когато чул, че цяла тълпа потегля към пансиона „Уотърсуолоус“, настроена да линчува предполагаемия престъпник. Беше спрял само да телефонира от участъка и веднага подкара към дома на шефа си, защото знаеше, че трябва да го предупреди. Сега седяха и гледаха как дванадесет униформени полицаи се опитваха да разпръснат трийсетината побеснели пияници, прилагайки определено ниво на овладяно насилие, така добре разиграно, че напомняше на балет. Джордж изпита дълбока благодарност, че времето не би позволило някой да фотографира сцената. Само това му липсваше сега — да се появят някакви защитници на правата на човека и да писнат, че полицаите проявяват жестокост. При това в случая полицията просто възпираше група пияници да пребият един невинен човек.
Внезапно трима боричкащи се мъже се озоваха точно пред колата — двама униформени полицаи и някакъв широкоплещест мъжага, по чието лице се стичаше кръв. Една палка се стовари върху раменете му и той рухна в безсъзнание точно върху капака на зефира.
— Екстра. Сега ще можем да го обвиним и в злонамерено нанасяне на щети — отбеляза иронично Клъф. Единият от полицаите връзваше ръцете на припадналия зад гърба му, а после го остави да се плъзне кротичко от капака на земята, оплескан в кръв и слюнка.
— Май ще е по-добре да отидем да им помогнем — каза Джордж с ентусиазма на човек, на когото ще вадят зъб без упойка.
— Ако настоявате, сър. Само че, както сме цивилни, може да причиним още по-голямо объркване.
— Прав си. Нека постоим тук и да оставим униформените колеги да разчистят терена.
Двамата наблюдаваха мълчаливо развитието на събитията още десет минути. За този период около дузина мъже в различна степен на съзнателност бяха натъпкани в една полицейска камионетка. Двама полицаи притискаха носовете си с кърпички, докато трети търсеше каската си, хвръкнала по време на схватката. Лукас, с вдигната яка, изникна иззад пелената от суграшица, отвори задната врата на колата и скочи вътре.
— Ама че нощ — каза той с глас, мрачен като времето. — Всички знаем на кого дължим това удоволствие, нали?
— Може би на вестник „Кърънт“? — попита Клъф с възможно най-невинен тон.
— Да бе — каза Лукас. — По-точно на този, който е счел за необходимо да уведоми „Кърънт“. Ако беше някой от моите момчета, жив щях да го одера.
— Е, какво да правим — въздъхна Джордж. — Нали всички знаем, че не е бил някои от твоите хора, Боб. Никой от униформените полицаи не би се осмелил да предостави поверителна информация на пресата — за да не прозвучат обидно думите му, той се обърна към Лукас и му се усмихна през рамо. — Прекалено добре си ги дресирал.
— На сигурно място ли е Краудър? — попита Джордж, обърна се пак и се пресегна, за да предложи цигара на униформения сержант.