Мястото на екзекуцията

— Как си? — съумя да попита той, когато привърши супата и преди да премине към основното ядене.

— Чудесно. — Тя седна срещу него с чаша чай пред себе си. — Не съм болна, само съм бременна. Моля те, не се притеснявай. Това наистина не е болестно състояние. Аз се безпокоя повече за теб — работиш, без да си почиваш и да се храниш какво трябва.

Джордж се взря в храната пред себе си и продължи автоматично да дъвче.

— Не мога иначе — каза той. — Алисън Картър има майка. Не мога да оставя тази жена в неизвестност за това, което се е случило с дъщеря й. Постоянно си представям как бих се чувствал аз самия, ако изчезне моето дете, ако никой не знае какво се е случило с него и никой не е в състояние да окаже никаква помощ.

— За бога, Джордж, претоварваш се с отговорност. Ти не си единственият полицай, от когото зависи случаят. Пресилваш се — в тона на Ан се прокрадна раздразнение.

— Лесно е да се каже, но не мога да се отърва от чувството, че времето ни изтича. Възможно е тя да е още жива. И докато такава възможност съществува, съм длъжен да дам всичко от себе си, за да я открием.

— Но нали вече сте арестували някого? Значи все пак можеш малко да си поемеш дъх? — Тя се приведе през масата, за да му долее чай.

Джордж изсумтя презрително.

— Пак си повярвала на това, което пише във вестниците, така ли? — тонът му беше шеговит, но същевременно мрачен.

— Ами статията в „Кърънт“ не оставяше много място за съмнение.

— Статията в „Кърънт“ е една каша от неточности и намеци. Да, наистина привикахме в участъка чичото на Алисън Картър. Да, вярно е, той има досие за ексхибиционизъм. И с това свършват приликите между действителния случай и това, което пише във вестника. Този човек е нещастник, който се бои от собствената си сянка. Определено има смущения в умственото развитие. Единственото му провинение е, че си е разкопчавал дюкяна на публично място, при това преди години. Но когато старши инспектор Карвър чу за него, изпадна във възторг, от там нататък стана неудържим.

— Наистина не можеш да го обвиняваш, Джордж. Ти самият си се побъркал с този случай. Няма нищо чудно, че някой е загубил способността си за обективна преценка. Този чичо явно му се е сторил най-подходящият заподозрян. Горкият човечец — допълни Ан. — Трябва съвсем да си е изгубил ума от страх. — Тя поклати глава. — Този случай е толкова мъчителен!

— И няма изгледи нещо да се подобри. — Джордж бутна празната си чиния встрани. — В повечето случаи веднага виждаш пътя. Става ти ясно кой какво може да е направил или поне знаеш къде да търсиш. Но сега нещата са съвсем различни. Попадам постоянно на задънени улици и тъмни ъгълчета. Претърсиха цялата долина и не намериха никаква следа от Алисън. А все пак някой някъде би трябвало да знае какво е станало с нея — той въздъхна измъчено. — Господи, как ми се иска да можех да разбера кой е този човек!