Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Доста късничко сте тук - каза той с безразличие.
- Ти също - отвърна рязко Пен, като му се изплези театрално.
След като оставиха няколко рафта разстояние между себе си и Тод, Лус повдигна вежда към Пен:
- Това пък какво беше?
- Кое? - Пен се нацупи. - Той флиртува с мен. - Тя скръсти ръце на гърдите си и духна къдрица кафява коса от очите си. -Така да се каже.
- Да не сте в четвърти клас? - подкачи я Лус.
Пен заби показалец в Лус така силно, че тя щеше да подскочи, ако не се кикотеше толкова силно:
- Да познаваш някой друг, който би се разровил из семейната история на Даниел Григори заедно с теб? Не? И аз така си мислех. Остави ме на мира.
Вече бяха стигнали далечния заден ъгъл на библиотеката, където всичките 999 книги бяха подредени по протежение на една-единствена оловносива книжна лавица. Пен приклекна и започна да проследява с пръст гръбчетата на книгите. Лус почувства тръпка, сякаш някой прокарваше пръст по врата й. Проточи глава покрай рамото на Пен и видя сиво облаче. Не черно, каквито обикновено бяха сенките, а по-светло, по-реха-во. Точно толкова неприятно.
Тя загледа, с широко отворени очи, как сянката се разтегна в дълга, къдрава нишка точно над главата на Пен. Спускаше се бавно, като игла с вдянат в нея конец, и на Лус не й се искаше да мисли какво можеше да се случи, ако сянката докоснеше приятелката й. Онзи ден в гимнастическия салон сенките за пръв път я бяха докоснали - и тя все още се чувстваше осквернена, почти мръсна от това. Не знаеше какво друго можеха да направят.
Нервна, нестабилна, Лус изпъна ръка като бейзболна бухалка. Пое си дълбоко дъх и замахна напред. Настръхна при леденостудения допир, когато отблъсна сянката - и фрасна Пен отгоре по главата.
Пен притисна ръце към черепа си и шокирано погледна назад към Лус:
- Какво ти става?
Лус се отпусна до нея и приглади косата на темето й:
- Много съжалявам. Имаше... стори ми се, че видях една пчела... да каца на главата ти. Паникьосах се. Не исках да те ужили.
Почувства колко напълно неубедително бе това оправдание и зачака приятелката й да й каже, че е луда - какво щеше да търси пчела в библиотеката? Зачака Пен да излезе.
Но кръглото лице на Пен омекна. Тя взе ръката на Лус в двете свои и я разтърси.
- И аз изпитвам ужас от пчели - каза тя. - Имам смъртонос-на алергия. Ти в общи линии току-що ми спаси живота.
Сякаш изживяваха огромен обвързващ момент - само дето не беше така, защото Лус беше изцяло погълната от сенките. Само да имаше как да ги изтика от ума си, да отърси и да прогони сенките и усещането, което будеха в нея, без да прогони Пен.
Тази светлосива сянка будеше в Лус силно, неловко усещане. Еднаквостта на сенките никога не й се беше струвала успокояваща, но тези последни най-нови разновидности я смущаваха по един нов начин. Означаваше ли това, че още видове сенки успяват да се доберат до нея? Или просто започваше да ги различава по-добре? Ами онзи странен момент по време на лекцията на мис София, когато всъщност беше отблъснала една сянка, преди тя да успее да влезе в джоба й? Беше го направила, без да мисли, и не беше имала причина да очаква, че двата й пръста изобщо ще могат да се преборят с една сянка, но те бяха успели - тя хвърли поглед зад купчините с книги - поне временно.
Запита се дали беше създала някакъв прецедент за общуване със сенките. Само че дори самата Лус знаеше, че да нарече онова, което беше сторила на сянката, кръжаща над главата на Пен „общуване“, бе просто евфемизъм. Чувство на студ и гадене се надигна в стомаха й, когато осъзна, че онова, което беше започнала да причинява на сенките, беше по-скоро все едно... им даваше отпор.
- Изключително странна работа. - Пен се обади от пода. -Трябваше да е точно тук между „Речник на ангелите“ и онази ужасна, бълваща огън и жупел книга на Били Греъм. - Тя вдигна поглед към Лус. - Но е изчезнала.
- Мислех, че каза...
- Казах. Компютърът посочи, че книгата е на рафтовете, когато проверих днес следобед, но не можем да влезем в интернет толкова късно, за да проверим отново.
- Иди да питаш супермена Тод ей там - предложи Лус. - Може би я използва да си крие списанията „Плейбой“, които чете.
- Супер. - Пен я плесна по бедрото.
Лус знаеше, че бе подхвърлила шегата само за да се опита да омаловажи разочарованието си. Просто беше толкова вбесяващо. Не можеше да открие нищо за Даниел, без да се натъкне на препятствие. Не знаеше какво ше намери в страниците на книгата на неговия пра-пра-не-знам-си-какъв, но то поне щеше да й разкрие нещо повече за Даниел. Което трябваше да е по-добре от нищо.