Оковите на скръбта

— Често си мисля — обади се той накрая, — че Хармония е направил това място, за да се изфука колко може.

— Нямах представа за него — каза Уакс и отиде до Мараси.

Зад него с леко залитане се появи Уейн, който все още се прозяваше.

— Е, да — каза машинистът, — хората от Елъндел често забравят, че не са единствени на света. Без да се обиждате, милорд. Елъндел е наистина толкова зашеметяващ, че не е учудващо, че повечето хора губят представа за останалото.

— Вие живеете в Ню Сирън, така ли? — попита Мараси.

— Откакто съм се родил, капитан Колмс.

— Бихте ли ни упътил към хотела ни, тогава? — помоли го тя. — „Медната порта“?

— О, той е много хубав — каза машинистът и посочи. — На горната тераса, в квартала на лодкарите. Търсете голямата статуя на лорд Мъглороден. На няма две пресечки от нея е.

— На какво разстояние от него можете да ни оставите? — попита Мараси.

— На доста голямо, опасявам се — отговори мъжът. — Влакът не е пътнически, а и дори те стигат само до средните нива. Ние ще спрем на най-ниското. Ще ви отнеме няколко часа път с гондолите нагоре. Има и пътища, ако предпочитате каретите, но с тях става по-бавно — пък и от гондолите се разкрива по-хубава гледка.

„Гондолите биха били прекрасни“, помисли си Уакс, ако бяха успели да дремнат за повече от два-три часа. Но като се имаше предвид официалния прием довечера, трябваше да бъдат отпочинали и готови.

— По прекия път? — попита той Мараси.

— Виждаш, че нося пола, нали?

— Виждам. Какво стана с оная изтупана констабълска униформа с панталоните?

— В багажа е. Не всеки обича да носи униформи, ако не му се налага, Уаксилий.

— Е, тогава можеш да изчакаш и да вземеш някоя гондола — каза Уакс. — Мисли си за мен и как в момента си почивам в мекото хотелско легло, докато примигваш със зачервени очи и се мъчиш да не заспиш, преди…

— Добре де, добре — приближи се Мараси към него. — Само избягвай тълпите.

Уакс я прегърна през кръста.

— Ще се върна и за вас — каза той на Уейн, който кимна. После се обърна към машиниста: — Предайте да доставят багажа ни в „Медната порта“, ако обичате.

— Да, милорд.

Уакс отвори страничната врата, отпи още малко метални стружки — от шишенцето, което бе взел от запаса в багажа си, — хвана Мараси здраво, разгоря стоманата и скочи. Един силен Тласък ги запрати нагоре и далеч от влака, който тъкмо започваше да забавя скорост, докато се приближаваше към групата сгради, струпани около ниската основа на Ню Сирън.

Започнаха да падат към тях, но един изстрел с Възмездие, докато летяха към земята, му предостави опора, от която да се оттласне. Двамата отново полетяха нагоре, като подминаха по-ниските тераси, и той използва метала в тях, за да ги задържи във въздуха.