Оковите на скръбта

Издигнаха се леко над повърхността на терасата и Уакс ги приземи до водопадите. Мараси издиша дъха, който бе затаила, когато я пусна на земята; усещаше по силата, с която се беше вкопчила в него, че полетът не ѝ се е сторил така приятен, както на него. Аломантичните Тласъци не бяха нещо, с което бе свикнала, нито пък височините — отдръпна се от ръба на скалата веднага, щом можа.

— Ще тръгваш ли за останалите? — попита го.

— Нека първо намерим хотела — каза той и посочи към статуята, която бе забелязал, когато се приземиха. Все още успяваше да различи зелената патина по главата, която стърчеше над покривите на околните къщи, и се запъти натам.

Мараси го последва и двамата излязоха на една доста оживена улица, пълна с пешеходци и вестникарчета, които размахваха броеве на всеки ъгъл. Конете и каретите се срещаха по-рядко, отколкото в Елъндел — почти никак, макар че забеляза доста рикши. Като се имаше предвид терена, на който градът беше построен, в това имаше логика. Намираше за интересно, че мрежата гондоли се използва не само за придвижване между терасите; имаше и линии, които пресичаха небето горе и пренасяха хора от един район на тази тераса до друг.

— Като акула сред ято копърки — промърмори Мараси.

— Моля? — обърна се към нея Уакс.

— Виж как те заобикалят хората — поясни Мараси. — Лорд Киминс е провел проучване, в което сравнил констаблите с акули, и доказал, че хората по оживените улици реагират на тях по същия начин, както животните реагират на появата на хищник.

Досега не го беше забелязал, но тя бе права. Хората го заобикаляха отдалеч — макар и не защото се досещаха, че е констабъл. Дължеше се на дългото ездаческо палто, на оръжията, и може би — на височината му. Тук всички изглеждаха малко по-ниски и Уакс се извисяваше над тълпата с десетина сантиметра.

В Елъндел, дрехите му бяха необичайни, но такова беше и облеклото на всички останали. Градът беше същински миш-маш — приличаше на старо буре, пълно с гилзи от куршуми. Имаше представители на всички видове и калибри.

Тук, обаче, хората носеха по-леки дрехи, отколкото у дома. Дамите явно предпочитаха пастелните рокли, а мъжете — бели костюми на райета и сламени плоски шапки с къса периферия. В сравнение с тях, той се набиваше на очи като дупка от куршум в цветен витраж.

— И без това никога не ме е бивало да се сливам с тълпата — каза той.

— Това е така — съгласи се Мараси. — От преди малко се каня да те попитам — Уейн ще ти трябва ли тази вечер?

— На празненството ли? — попита Уакс с развеселена усмивка. — Трудно ми е да си представя развитие на събитията, което да не завършва с него, пиян и наполовина удавен в купата с пунш.

— Значи ще го помоля да се присъедини към мен — каза Мараси. — Искам да претърся гробищата за клина на РеЛуур.

Уакс изхъмка.

— Доста черна работа.