Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Исана вече знаеше, че това е само част от личността на графинята. Красотата й се виждаше най-добре в движение, когато ходеше или летеше.
Исана погледна към Амара и графинята отклони поглед. Бузите й пламнаха, а обичайно сдържаните й емоции се промениха, превръщайки се в нещо младо, момичешко и ентусиазирано.
Тя се размърда притеснено на мястото си и без никакъв поглед или думи ръцете им с Бърнард едновременно се намериха една друга и тя отново се успокои.
— Е — обърна се Исана към брат си. — Трябва ли да поръчвам бутилка за нещо специално?
— Откъде ти хрумна? — попита Бърнард със самодоволен тон.
— Защото не е глупава — промърмори Джиралди. Огромният сивокос центурион въпреки накуцването си заобиколи Бърнард, за да се поклони учтиво на Исана.
Тя се засмя и нежно го прегърна. Джиралди се усмихна, очевидно доволен, и каза:
— Глупости, никакви специални напитки за мен! Просто нещо, от което като изпия достатъчно, за да мога да кажа, че храната е добра — това ми трябва.
— В такъв случай нямате нужда от нищо — каза Амара, — храната тук е отлична, въпреки че чревоугодниците от родния ми град не могат да я понасят. Мисля, че това е така, защото просто не им харесва, когато някой се осмели да готви толкова добре, че трябва да преяждат.
Джиралди изсумтя и се огледа.
— Ами, не знам. Ужасно много „бели кости“ има на това място — той кимна към окръжаващите ги маси. — Ей там Върховна лейди Парция обядва с дъщерята на Върховна лейди Атика. Двама сенатори ето там. И лорд Мандус от Родос. Той е трибун на флота в техния военноморски флот. Те не са от типа хора, които се срещат заради добрата храна.
Амара се засмя.
— Ако храната не ви е по вкуса, центурион, ще платя на някой да ви донесе пържола и халба бира.
Джиралди се усмихна и млъкна.
— Ами добре тогава.
Исана замря, за да докосне мислено Амара. В гласа и поведението й имаше топлина, каквато никога досега не беше усещала.
Исана уважаваше Амара и виждайки нея и Бърнард заедно, при това толкова неприкрито щастливи, й беше много трудно да не сподели чувството на привързаност на брат си към младата жена. При това Амара беше облечена с рокля, което също противоречеше на това, с което беше свикнала Исана.
Исана не пропусна факта, че курсорът носи рокля в наситено зелено и кафяво, които цветове Бърнард беше избрал за себе си, а не мрачните, приглушени тонове червено и синьо, които обикновено се използваха от курсори и други служители на короната.
Исана винаги се стараеше да се държи дистанцирано в отношенията си с Амара, момиче, лично предано на Гай Секстус. Неприятните чувства, които изпитваше към Първия лорд, се бяха разпрострели и към Амара.
На някакво ниво на подсъзнанието си тя осъзнаваше, че е несправедливо да прехвърля греховете, извършени от Първия лорд, на курсора, който му служи. Но въпреки всичко тя нито веднъж не даде шанс на Амара да покаже собствената си същност.
Явно беше дошъл моментът, в който ситуацията трябваше да се промени. Бърнард несъмнено обожаваше младата графиня, която очевидно правеше по-малкия й брат безумно щастлив.
Ако изводите на Исана бяха правилни, то Амара ще е до него наистина, и то за дълго време. Тази причина беше достатъчна за Исана да признае факта, че беше длъжна поне да се опита да изглади отношенията си с курсора.
Исана се наведе към графинята и каза:
— Днес изглеждаш прекрасно, Амара.
Бузите на курсора отново се зачервиха, тя погледна Исана в очите и след секунда се усмихна.
— Благодаря.
Исана се усмихна и се обърна, за да седне, когато Джиралди издърпа назад стол за нея.
— Благодаря ви, центурион.
— Госпожо — отвърна старият войник. Той изчака Амара да заеме своето място, след което се отпусна в стола си, като се облягаше на бастуна и кривеше от болка.
— Състоянието на крака ви така и не се е подобрило? — попита Исана.
— Не толкова, че да забележа.
Исана се намръщи.
— Ще имате ли нещо против и аз да погледна?
— Графът доведе някакъв известен лечител от Рива. Той вече достатъчно рови там. Проблемът не е в раната. Просто кракът остарява — отговори Джиралди с лека усмивка. — Достатъчно е бягал, Исана. И все още мога да марширувам. Ще се справя с това. Така че не се притеснявайте.