Фурията на курсора

Бърнард със скок се изправи на крака, лицето му пребледня и се изкриви от болка. Огледа се, видя приближаващия мъж и посегна към следващия стол.

Изохка от болка, когато го хвана, и Амара видя прободна рана на гърба му.

— Ще можеш ли да летиш? — попита той със слаб глас. После затвори очи и столът в ръцете му започна да се извива и да се гърчи, сякаш направен от върбови клонки.

Детайлите на стола се удължиха, разделиха и сякаш по собствена воля се събраха в едно цяло, вече под формата на масивна бойна тояга, изпълнена със смъртна опасност, когато се приведе в действие от призовател на земя.

— Ще можеш ли да летиш? — попита той отново.

— Няма да те оставя.

Той й хвърли бърз поглед.

— Ще можеш ли да отнесеш сестра ми?

Амара направи гримаса и поклати глава.

— Не мисля. Сирус беше ранена. Едва ли и сама ще успея да полетя, камо ли да нося някого.

— Тя е при мен, Бърнард — каза Джиралди намръщено. — Но трябва да я отведеш. Аз ще ви прикривам.

Бърнард поклати глава.

— Ще останем заедно. Някой от вас виждал ли е хора, които да се бият така?

— Не — отговори Амара.

— Не, сър.

— И са доста — добави Бърнард.

Група от няколко човека вече си проправяше път към тях и се готвеше да атакува. Още близо дузина им блокираха изхода и бавно настъпваха, за да ги нападнат едновременно с първата група. На горните первази се разгаряха пожари. Пелена от дим тровеше въздуха, закривайки кървавите звезди.

— Да — тихо се съгласи Амара. Ядосваше се от треперенето на собствения си глас, но не можеше да го овладее. — Които и да са те.

Бърнард и Амара застанаха гръб в гръб и впиха погледи в приближаващите нападатели.

— Ще изпратя Брут насреща им — тихо каза Бърнард, — ти се постарай да ги отблъснеш. Ще пробием през тях.

Планът беше безнадежден. Брут, въпреки огромната си сила, не притежаваше скорост и беше труден за използване в близък бой.

Освен това, да използва фурията само по себе си означаваше, че се лишава от лъвския дял от силата, която можеше да получи от нея. Тези хора, които и да бяха, притежаваха много умения и безумна решителност. Нямаше да стигнат до изхода.

Но какво друго им оставаше? Единственият вариант беше битка гръб в гръб, докато не бъдат убити.

Планът на Бърнард им вдъхна искрица надежда, но Амара знаеше, че като цяло няма значение какво ще направят, просто малко ще отложат неизбежния край.

— Готова ли си? — попита той тихо.

Амара стисна зъби.

— Обичам те.

Той издаде нисък звук на задоволство, както често правеше, след като я е целунал, и тя чу бойното ухилване, което разпъна устните му.