Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Никой никога не ми е казвал къде мога или не мога да отида. Нито баща ми. Нито Първия лорд. Нито ти.
— Както и да е. За нас е важно ти да напуснеш това място.
— Не — каза Кайтай. — Ти трябва да разбереш на кого парсианският търговец предава информацията си.
Тави примигна.
— Ти как…
— Ако си спомняш — каза тя, смеейки се, — имам много добър слух, алеранецо. И докато седях тук, научих много. Никой не се притеснява, че лудата ще чуе думите му.
— Седиш само тук?
— През нощта мога да се движа по-свободно и да чувам повече.
— Защо? — попита Тави.
Тя вдигна вежди.
— Правя това, което правих през последните няколко години, алеранецо. Наблюдавам те, както и другите като теб. Уча се от вас.
Тави изпръхтя раздразнено, но докосна рамото й.
— Толкова е хубаво да те видя.
Тя протегна ръка и стисна дланта му, пръстите й бяха трескаво топли. Засмя се късо и доволно.
— Не ми харесва, когато не си наоколо.
От далечната страна на Клуба се раздаде пронизителен вик, след което някакъв мръсен пиян легионер изхвърча от кръчмата.
Борс се появи след него секунда по-късно и започна да му нанася здрави ритници с обутия с тежък ботуш крак, подкарвайки пияницата чак докато той не напусна пределите на Клуба.
Кайтай махна ръката си от ръката на Тави и без изгарящата й топлина мястото, където току-що беше дланта й, особено силно усети прохладата на вечерния въздух.
— И така, Сципио Руфус. Мисля, че твоето общуване с просякинята може да бъде възприето от някой като повече от странно. Върви си. Ще подплашиш плячката.
— Трябва да поговорим — бързо каза Тави, — и то възможно най-скоро.
Устните на Кайтай образуваха лека чувствена усмивка.
— Има толкова много неща, които трябва да направим възможно най-скоро, алеранецо. Защо да ги разваляме с разговори?
Тави се изчерви, но червените отблясъци на залеза му помогнаха да го скрие. Кайтай отново вдигна флейтата към устните, прегърби се и се върна към ролята си. Борс приключи с изпращането на пияницата и седна на мястото си до огъня. Тави поклати глава и се върна в шатрата с ваните, за да вземе изпраните си дрехи.
Той затвори очи, приседна, заслушан във флейтата на Кайтай, както го беше правил много пъти преди, и установи, че се усмихва.
Глава 12
Басейнът на Ворело бе едно от най-красивите места, в които Исана някога беше стъпвала. Трапезарията, разположена в изкуствена скална пещера, обхващаше в себе си кристален басейн и изглеждаше, сякаш се състои изцяло от дървета и лози, засадени в скалата и прераснали в живи прегради, мостове и стълби.
Масите бяха подредени върху скални первази около басейна на различни височини. Няколко маси бяха поставени върху плоски камъни, извисяващи се директно от басейна, а служителите на хотела превозваха клиентите до тях в изящни лодки, привеждани в движение от водни фурии.
Цветни лампи с фурии излъчваха светлина над всяка маса, цветовете им постоянно и плавно се променяха от един нюанс в друг.
Отстрани това приличаше на облак светулки, пърхащи над повърхността на водата. Множеството светлини над басейна го правеха невероятно красив, а променящите се във времето цветове създаваха сенки по стените на пещерата и различни полутонове на всяка маса.
Певците, предимно млади жени, стояха на няколко каменни первази или седяха на ниско висящи дървесни клони.
Прекрасните им трогателни гласове пееха в тишината за красота и печал. Музиката, чийто източник не можеше да бъде определен, струеше през залата, съпровождайки техните гласове.
Един от прислужниците отведе Исана до маса, поставена на скалист перваз над басейна и обрамчена от дългите, силни корени на извисяващите се наоколо дървета. Тя едва успя да седне на стола си, когато Бърнард и Амара се появиха заедно с Джиралди на опашката.
Исана се изправи за нежната мечешка прегръдка на по-малкия си брат и веднага разбра, че нещо се е случило. Всичките му чувства казваха, че е изпълнен до краен предел с такова вълнение и радост, каквито тя не беше усещала в него откакто…
Дишането на Исана се ускори. Оттогава, откакто беше женен. Тя хвърли поглед на лицето му, на щастливата му усмивка, след което погледна Амара.
Графинята изглеждаше както обикновено — сдържана, прекрасна и непредсказуема. Имаше топла, медено кафява кожа, характерна за населението от южните части на слънчева Парция, правите й тънки коси бяха със същия цвят, което й придаваше, когато не се движеше, сходство с някои статуи, изобразяващи ловци — тяхната фигура, форма, бързина и заплаха.