Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Исана също се намръщи и погледна към небето. Истинската красота на звездите не се виждаше в озареното от фурии вечерно небе на Церес, но най-ярките от тях все още се забелязваха.
Цялата западна част на небето беше изпълнена с малки точки червена светлина. В тези няколко секунди, докато наблюдаваше небето, тя забеляза, че бялата светлина на звездите се разпространява много бавно, докато в същото време алената се разливаше със скоростта на вълна, изпълвайки цялото небе.
— Някой си играе с фуриите? — промърмори тя.
Всички певици една по една млъкнаха и музиката в пещерата замря, възцари се тишина. Всички наоколо вдигнаха очи и сочеха нещо. Безразборният поток от емоции удари по чувствата на Исана.
Амара се огледа.
— Не мисля така. Никога не съм виждала подобно нещо. Бърнард?
Братът на Исана поклати глава.
— Нищо подобно не съм виждал — той на свой ред погледна Джиралди, който също поклати отрицателно глава.
Объркването около Исана прерасна в нещо по-плътно, почти осезаемо, с оттенък на нарастващ страх. През следващите секунди валът от емоции продължаваше да нараства, обърквайки я все повече и повече.
След миг емоциите атакуваха Исана толкова бурно, че тя вече не можеше да разбере кои от тях са нейни и кои — чужди.
Това само по себе си беше болезнено, тя изведнъж осъзна, че се бори за възможността да разсъждава разумно. Бързо стисна глава в ръцете си.
— Исана — чу тя гласа на Бърнард. Звучеше като идващо отдалече ехо. — Добре ли си?
— Твърде много хора — едва изпъшка Исана. — Уплашени. Всички са уплашени. Объркани. Уплашени. Не мога да го отблъсна.
— Трябва да я измъкнем оттук — каза Бърнард. Той заобиколи масата и вдигна Исана на ръце. Тя се опита да спори, но натискът върху чувствата й беше прекалено силен, за да се съпротивлява.
— Джиралди — каза той, — каретата!
— Веднага — отговори Джиралди.
— Амара, оглеждай се за онези двамата, които ни преследваха. Бъди готова да се биеш, ако се наложи.
Исана усети напрежението в гласа на Амара.
— Мислиш, че това е нападение?
— Мисля, че сме невъоръжени и уязвими — отговори Бърнард, — така че се махаме.
Исана почувства как брат й започва да крачи и отвори очи точно навреме, за да види басейна, покрай който той минаваше, напускайки пещерата.
Тя отчаяно призова Рил, за да може фурията да отмие емоциите й и да ги пренесе във водата. Ако не можеше да им се съпротивлява, може би щеше да може да ги пренасочи?
Натискът намаля, въпреки че да управлява това призоваване беше трудно. Но това й беше достатъчно, за да си спомни поне името си и да дойде на себе си достатъчно, за да започне да осъзнава какво се случва наоколо.
Внезапно вълнение, възбуда и тръпка от битка нахлуха в нея, карайки я да се почувства така, сякаш стои до леярска пещ.
Тя вдигна поглед и видя обърканите гости и служители в залата да подскачат и да тичат в посока към изхода. Сред тях имаше няколко мъже в белоснежните туники на персонала на ресторанта, които се движеха с професионални, разчетени движения, ясно осъзнаващи какво точно трябва да правят.
В този момент един от мъжете, които бяха близо до Мандус, трибуна на Родезианския флот, с рязко движение обърна главата му назад и с отработен замах на ръката преряза гърлото му.
Още по-ярък изблик на вълнение накара Исана да вдигне поглед. Други трима души дебнеха на перваза над тях, готови за действие. Всеки беше облечен в бяла туника, всеки беше въоръжен с извито късо страховито острие. И всеки от тях имаше на врата си стоманен нашийник.
Нейният собствен ужас задуши призоваването й и тя потъна в океан от объркване и страх.
— Бърнард! — успя само да изкрещи Исана.
И тримата убийци скочиха върху тях.
Глава 13
Без предупреждението на Исана Амара щеше да загине.
Очите й внимателно следяха какво има пред тях, в търсене на двамата мъже, които като сенки ги следваха от амфитеатъра след представянето на Бърнард.
Пронизителен писък на ужас накара Амара да погледне към далечната част на пещерата, където видя трибуна на флота Мандус — гърлото му беше прерязано дълбоко и прецизно. Той падна на колене и се свлече на земята, за да умре там.
Когато Исана изкрещя предупреждението си за атаката, Амара стоеше с гръб към убийците. Тя се обърна и успя да се изплъзне от бързия първи удар на най-близкия нападател.