Фурията на курсора

Тави протестиращо протегна ръка.

— Няма нужда. Считайте това за гаранция. Ако ви направят по-изгодно предложение, свързано с по-малък риск, тогава ми ги върнете.

Цимния наклони глава и леко кимна.

— Какво ви кара да мислите, че ще го направя?

Тави сви рамене.

— Наречете го инстинкт. Вие се занимавате с един вид честен бизнес — той се усмихна. — А и това не са мои пари.

Госпожа Цимния отново се засмя.

— Какво пък. Не направих нищо и в същото време запазих парите. Зара вече би трябвало да ви е приготвила ваната. Мисля, че знаете къде да вървите.

— Да, благодаря.

Тя въздъхна.

— Честно казано, не си мислете, че се меся в чужди работи, но според мен Грахус отива твърде далеч с това наказание.

— Ще се справя — каза той, — особено при условие че в края на деня имам възможност да се изкъпя.

— Тогава няма да ви задържам — каза тя с усмивка на уста.

Тави се поклони и напусна палатката. После прекоси малкото зелено дворче, в което сляпата жена свиреше на тръстиковата си флейта.

Шатрата, в която предлагаха вино и жени, за пореден път избухна в силни писъци и кикот, което беше нормално за този час, и временно заглуши флейтата.

Борс обърна глава към източника на звуците и движението напомни на Тави на стражево куче, уловило движение на своята територия.

Тави се насочи към друга палатка, в яркосини и зелени цветове. Вътре тя беше разделена от тежки завеси на няколко ниши, във всяка от които имаше голяма, кръгла вана и в нея съвсем спокойно можеха да се поберат двама-трима човека.

Силни плясъци и женски смях се разнасяха от една от нишите. От друга се чуваше тихото пеене на пиян мъж. Зара се появи иззад следващата завеса и кимна на Тави. После извади торба за дрехи и сбърчи носле заради неприятната миризма.

Тави влезе в нишата и дръпна завесата. Съблече се и подаде ръка с мръсните дрехи на чакащото момиче.

Тя бързо ги взе, пъхна ги в чувала и с протегната напред ръка тръгна да ги отнесе за пране и подсушаване.

Наблизо имаше голямо ведро с топла вода, а върху него беше преметната изтривалка. Тави се възползва от нея, за да изтърка мръсотията от тялото си, преди да влезе във ваната.

После добави малко гореща вода от баката, висяща до ваната, пое си дълбоко дъх и се потопи целия под водата.

Работата, с която го натовари Грахус, беше също толкова уморителна и тежка, колкото и неприятна, и той всеки ден с нетърпение очакваше момента, когато уморените му мускули ще могат да се накиснат в гореща вода.

За момент се замисли за семейството си и се почувства зле, че не успяха да се срещнат в Церес. Въпреки че трябваше да признае, че ще му е трудно да общува с леля си, след като сега тя подкрепяше лорд и лейди Акватайн.

Докато разговорът не засегне политиката, всичко щеше да е наред, но обучаващият се за курсор Тави знаеше, че по един или друг начин той ще бъде въвлечен в нея.