Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Другите двама мъже нападнаха Бърнард и Исана и на него му беше трудно да се защитава със сестра си в ръце.
Амара призова Сирус и фурията й се втурна в пещерата. Тя се изви като вихър към двамата мъже, за да ги прихване още във въздуха. Единият изхвърча през пътечката и падна в басейна.
Другият сграбчи с ръка клона на едно от дърветата и се просна на земята до Бърнард. Убиецът се извърна към съпруга на Амара с меч в ръка, но забавянето от няколко ценни секунди, осигурени от Амара, направи тази атака неефективна.
— Джиралди! — изрева Бърнард. Той се обърна и хвърли Исана в ръцете на сивокосия войник.
После графът на Калдерон грабна един от тежките дървени столове и с огромна сила, генерирана от фуриите, хвърли шестдесетфунтовия стол в убиеца, като го сплеска в скалната стена на пещерата.
Амара изхвърли ръка и удари нападателя си с мощен порив на вятъра, но мъжът извади малка шепа сол от колана си и я хвърли, при което Амара почувства как Сирус потръпва, а концентрираната сила на фурията й се разсейва под въздействието на солта.
Обикновен наемен убиец не би посмял да се хвърли напред, дори и да държи в готовност торба със сол, което означаваше, че мъжът е дошъл специално за Амара.
Убиецът се втурна напред със скоростта на професионален воин и направи два остри удара. Амара чисто избягна първия, но втория се плъзна по бедрото й, оставяйки плитка, но дълга резка, която започна да гори като огън.
— Долу! — изрева Бърнард. Амара падна на земята в мига, когато Бърнард хвърли масивен дървен стол.
Столът се вряза в убиеца с приглушен звук на счупени кости и отхвърли мъжа върху ствола на дърво.
Убиецът се оттласна от ствола, хвана стола и го хвърли в басейна.
И въпреки че ребрата му бяха силно деформирани от силата на удара на Бърнард, изражението на лицето му изобщо не се промени — странна лека усмивка, съчетана с широко отворени очи.
Амара шокирано гледаше убиеца, който отново вдигна меча си и се насочи към нея — ударът, който би трябвало да го убие, само леко беше намалил скоростта му. Тя започна да отстъпва, но изведнъж откри липсата на опора под краката си и скочи, опитвайки се да се хване за клона на надвисналото над басейна дърво.
Мечът на убиеца изсвистя във въздуха зад нея, но пропусна, а мъжът с яростно ръмжене загуби равновесие и падна в басейна.
Зад Бърнард първият от убийците се надигна след удара на графа на Калдерон и въпреки че лявата му ръка безпомощно се клатеше, счупена на няколко места, той тръгна напред с меч в ръка и същата луда усмивка на лицето си.
Бърнард сложи маса между себе си и убиеца, направи крачка назад, замахна и ритна масата в него в опит да го спре. Убиецът загуби равновесие и в секундите, докато се опитваше да се изправи, Бърнард вдигна ръка, стисна я в юмрук и извика:
— Брут!
Брут, земната фурия на Бърнард, откликна на призива му. Камъкът започна да се огъва в тежки пулсации и изведнъж придоби формата на огромно каменно куче.
Зелени скъпоценни камъни блестяха там, където трябваше да са очите на кучето; Брут отвори уста, демонстрирайки два реда черни обсидианови зъби. После се нахвърли върху убиеца, игнорира няколко удара на меча му и затвори челюст около крака му, блокирайки придвижването му.
Без да се колебае нито за секунда, убиецът замахна с острието си и отряза собствения си крак, за да се освободи от хватката на Брут, след което отново се насочи към Бърнард, макар по-тромаво и затруднено, като губеше много кръв всяка секунда и издаваше ужасни писъци.
Шокираният Бърнард за миг се поколеба и това беше достатъчно, за да може убиецът да стигне до него. Брут тръсна глава, за да хвърли отсечения крак встрани. На фурията й трябваха безкрайно дълги секунди, за да се обърне. Амара стисна зъби — на практика тя беше в капан, увиснала на клона.
Можеше да използва фурията си, за да полети нагоре и да се върне на земята, но дотогава щеше да е твърде късно — Сирус не се беше възстановила достатъчно, за да може бързо да я отнесе при Бърнард.
Всичко се случваше много бавно. Някъде на една от издатините, която се намираше по-високо от тази, на която се намираха самите те, избухна светлина, последвана от гръмотевичен взрив. Някъде другаде стомана се удари в стомана. Още повече писъци като ехо се носеха из пещерата.
Бърнард не беше бавен, особено като се имаха предвид размерите му, но нямаше онази скорост, която би му дала равни шансове да се сражава невъоръжен с убиец. Когато убиецът нападна Исана, той се хвърли между нея и острието му. Мечът порази него, съпругът на Амара извика от болка и падна.