Фурията на курсора

Тъмната й сплъстена коса стърчеше във всички посоки под невъобразими ъгли, откривайки само част от лицето. Носеше превръзка на носа и очите, а под слоя мръсотия върху кожата й Тави можеше да види възпалени червени петна, което показваше, че тя е от малкото оцелели от гниеща епидемия или друга засегнала населението на Алера болест.

Тави никога не я беше чувал да говори, но тя постоянно седеше на това място и свиреше бавна, тъжна, обсебваща мелодия с малка тръстикова флейта. До нея имаше чашка за милостиня и както винаги, Тави хвърли вътре малка монета. Херта изобщо не реагира на присъствието му.

Борс се върна и изсумтя на Тави, като кимна с глава към палатката зад него.

— Знаеш какво да правиш.

— Благодаря ти, Борс.

Тави скри парите и се насочи към най-малката от палатките, въпреки че беше по-голяма от шатрата на капитана в лагера.

Палатката беше облицована с пищни килими, стените бяха украсени с платове и гоблени с теми, създаващи илюзията за истинска стая, изработена от камък.

Младо момиче, не по-голямо от дванадесет години, седеше на стол до входа и четеше книга. Тя сбърчи носле и извика:

— Мамо! Подтрибун Сципио е дошъл да си вземе вана!

Миг по-късно завесите зад момичето се разтвориха и пред него се появи висока жена. Госпожа Цимния беше тъмноока брюнетка, по-висока от мнозина мъже, и предизвикваше усещането, че при необходимост с лекота може да хване облечен в броня легионер и да го изхвърли навън.

Беше облечена в дълга рокля в цвят на червено вино, съчетана с черен корсет с майсторски бродирани златни нишки. Роклята оставяше раменете и ръцете й голи и съблазнително подчертаваше извивките на тялото й.

Тя направи елегантен реверанс и се усмихна на Тави.

— Руфус, добър вечер. Бих казала, че това е приятна изненада, но можех да изпека пай, ако знаех за идването ти.

Тави наведе глава в отговор и се усмихна.

— Госпожо. Винаги се радвам да ви видя.

Усмивката на Цимния стана още по-широка.

— Какъв омайник. Доколкото мога, хм, да видя, все още си в немилост пред Грахус. Какво можем да направим за теб тази вечер?

— Просто ми пригответе вана.

Тя направи строга физиономия.

— Прекалено си сериозен за твоята млада възраст. Зара, скъпа, отиди да приготвиш ваната за Сципио.

— Добре, мамо — отговори момичето, стана от стола и излезе, като взе книгата със себе си.

Тави изчака секунда и каза:

— Трябва да се извиня, че твърде рано…

— Изобщо не — отговори Цимния и сбърчи нос. — Предвид вашите ароматни обстоятелства, забавянето е равносилно на смърт.

Тави наведе извинително глава.

— Успяхте ли да разберете нещо?

— Разбира се — отговори тя, — въпросът е какво ще ви струва.