Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
Като се възползва от обстоятелството, че човекът с острия слух, помощник-режисьорът Федотов, беше на репетиция, Настя с помощта на Бела стигна до кабинета на Богомолов и веднага се обади на Зарубин, с две думи му разказа за гардеробиерката Гункина и нейния осъждан брат.
— Нещо много зачести, Настя — смъмри я Сергей. — Само втори ден си в театъра, а вече ми предлагаш втори заподозрян. Още не съм се оправил с твоя Скирда.
— Да позабавя ли работата? — попита тя. — Аз нямам закъде да бързам, мога и по-бавно да действам. Само че твоето момче едва ли ще се съгласи с мен.
— Не ми разваляй момчето — заканително каза Зарубин, — тепърва трябва много да се възпитава. А иначе как ти се вижда? Става ли за нещо?
— За нещо — да, определено — уверено отговори Настя.
— Само че не мога да определя за какво именно.
— Какво, няма ли го до тебе? Някак много свободно говориш, сякаш не те чува. Или пред него — право, куме, та в очи, а?
— Излезе, трябваше да говори по телефона. Добре, Серьожа, с Антон продължаваме с коварните си дела. Но знаеш ли, цялата наша дейност в театъра много прилича на ловене на черна котка, която липсва в тъмната стая.
Служебната квартира на театъра се намираше най-горе, под покрива, и се състоеше от една стая и малка кухня с печка с два котлона, две окачени шкафчета, малка маса и два стола. С една дума, повече от скромна кухня, но пък стаята — просто прекрасна. Просторна, с еркер, камина и огромни прозорци. Явно във времената, когато са строили театъра, още преди революцията, това жилище е било предвидено за двустайно и стаята с камината е трябвало да изпълнява функциите на хол, свързан с кабинет, а сегашната кухня е трябвало да бъде спалня, в която спокойно можеха да се поберат достатъчно широк креват, нощно шкафче и скрин. Нито шкафче, нито скрин, камо ли пък креват, в тази стаичка вече отдавна нямаше, но Артьом Лесогоров всеки път, когато се намираше в кухнята, неволно започваше да пресмята как този комплект мебели би могъл да се подреди тук и в края на краищата вече беше започнал да си представя и сатенената кувертюра, и уютната лампа с абажур на нощното шкафче, и часовника с верижка и иглата за вратовръзка, небрежно оставени върху махагоновия скрин.
Артьом имаше развинтена фантазия, която раждаше твърде ярки картини. Всъщност именно то, въображението, го бе накарало да зареже за известно време журналистиката и като героя на Булгаков Сергей Леонтиевич да се захване със създаването на пиеса.
Освен фантазия Лесогоров имаше твърде точна представа какъв трябва да бъде истинският журналист. Истинският журналист трябва да умее да събира материал при всякакви условия, дори ако не разполага със записваща техника. Истинският журналист трябва да умее да усеща „острото“ и „пикантното“ там, където никой не вижда нищо, освен безцветно и овехтяло събитие. Истинският журналист трябва да събира своя материал така, че никой наоколо да не се сети какъв точно материал се събира или приблизително на каква тема е той. Истинският журналист не бива да споделя с никого придобитите с пот и кръв сведения, докато не публикува своя сензационен материал. И накрая, истинският журналист трябва да пуши много и да пие често и много силно кафе.
Когато след сутрешната репетиция се прибра в това жилище, любезно предоставено му от театъра, за да не му се налага всеки ден да драпа дотук от далечното Подмосковие, Артьом се събу и по чорапи отиде в кухнята, свари в джезвето много силно кафе и с чаша в ръцете прилегна на дивана в стаята. Сега малко ще се поотпусне, ще полежи половин час, а после ще започне да преглежда и подрежда бележките си, направени по време на репетицията, и да нанася нови поправки в текста на пиесата.
А този половин час на дивана с чашата кафе ще прекара в размисли и опити да планира най-близките си действия. Просто се налага да се успокои, защото внезапно стоварилата се нервозност му пречи да се съсредоточи. Бережной и Дудник. Дудник и Бережной. Нима се досещат за нещо? Не, не би трябвало — не се е дънил. Но все пак поведението им е тревожно. След покушението срещу Богомолов Дудник започна постоянно да тича в кабинета на административния директор Бережной, а освен това Артьом започна честичко да ги вижда заедно по коридорите на театъра. Защо така изведнъж? А и вчера, когато Артьом отиде в бюфета, гледа — Дудник и Бережной седят заедно на една маса, глава до глава, и тихичко, но възбудено обсъждат нещо. Артьом отиде при тях, искаше да седне на същата маса, имаше въпроси към Дудник по пиесата, но те веднага млъкнаха и се престориха, че изобщо за нищо не са разговаряли. Това никак не хареса на Артьом. Просто ужасно не му хареса. Нима са заподозрели нещо? Нима той е пропуснал някъде нещо?