Смъртта като изкуство

Вечерта, преди да дойдат оперативните работници, Иля Фадеевич се канеше да намери внука си, но се сети, че е безсмислено да търси Кирил в жилището му — младото момче вечер няма да си седи вкъщи, сигурно се е емнал някъде с приятели и се весели до припадък, ще се прибере призори, а после ще спи до обяд. Дори дядо му да отиде и да започне да звъни на вратата, Кирил няма да отвори, той просто няма да чуе звъненето, глух от умора и от алкохол. Защо ли родителите му дават пари! Поощряват безделието и хаймануването на сина си. Иля Фадеевич си спомни колко се радваше преди петнайсетина години, когато синът му започна да преуспява в бизнеса — в семейството се появиха пари, дадоха седемгодишния Кирил в училище по конен спорт, той започна да тренира тенис, преместиха го в частна гимназия. Можеше ли да предполага, че тези пари ще им излязат през носа и на първо място — ще развалят внука, който в своята частна гимназия учеше заедно с децата на новобогаташите, забогатели с криминален бизнес през бурните деветдесет години. Сега Кирил е вече на двайсет и две и заедно с приятелчетата си просто си пропилява живота, напълно е зарязал института. Разбира се, учи в платена специалност, защото не беше достатъчно умен и упорит, за да влезе държавна поръчка. Ако синът му не бе имал тези пари, може би Кирил щеше да бъде друг. Но Иля Фадеевич обичаше до безумие внука си и което беше най-важно — внукът му отговаряше със същата предана обич. Беше готов да разкъса всекиго заради дядо си. И веднъж наистина едва не го направи. Преди две години, през зимата, някакви хулигани нападнаха Иля Фадеевич, когато се прибираше късно вечерта, свалиха му шапката, обкръжиха го и като го заплашваха с огромните си юмруци, го накараха да съблече скъпото си, подплатено с кожа, яке — подарък от сина му. Хилавият възрастен Иля Фадеевич бе принуден да се подчини. После, естествено, написа заявление в милицията, но каква ли полза от това заявление… А след две-три седмици се прибираха заедно с Кирил от магазина — веднъж седмично внукът идваше специално за да помага на дядо си да напазарува — и срещнаха един от тези вагабонти. Иля Фадеевич непредпазливо го показа на Кирил, който, без да му мисли, хвърли чантите с продукти в снега и се нахвърли на хулигана, обидил дядо му. Сбиването беше жестоко, минувачи извикаха милиция, която, за нещастие, този път пристигна бързо, задържа двамата и ги откараха в районното, после бащата на Кирил занесе там пари, за да пуснат сина му без последствия.

Така че Иля Фадеевич имаше основания да се тревожи за съдбата на внука си.