Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
А ако са заподозрели, споделили ли са подозренията си с детективите? Това е главният въпрос. Как ли да разбере какво са успели да научат тези детективи в театъра! Колко само се постара да направи впечатление на жената, която е съществено по-възрастна от момчето, оперативния работник, следователно е шеф. И мили погледи й хвърля, и за кафе намеква, и в квартирата си я кани, но тя не клъвна. Нищо, къде ще се дене, явно е кон с капаци, самотна стара мома, а той умее да се справя с жените. Ще се размекне детективката, ще се разтопи и всичко ще му изпее. Би могъл да опита да действа чрез момчето, то е младо и зелено, изглежда, не е твърде вещо в детективската работа, може да се окаже бъбриво, само че погледът му е някак остър, лош поглед е, а Артьом имаше известен страх от такива хора и гледаше да не се занимава с тях. Виж, детективката, май се казваше Каменская, е добър вариант, точният човек е.
След разговора с хората от „Петровка“ Иля Фадеевич Малашченко не спа цяла нощ. През всичките последни дни го измъчваха страшни подозрения, всеки момент той очакваше лоши вести, но се държеше с всички сили — околните да не забележат тревогата му.
Истинската паника обзе Иля Фадеевич след посещението на детективите. Нима са се сетили за нещо? Нима са подушили нещо? От една страна, не би трябвало, но от друга, не току-така този млад оперативен работник на име Антон подхвана разговор за внуци, дядовци и баби, не беше току-така. Явно е имал нещо предвид. Или не е имал? Говорел си е просто така, опипвал е почвата? Да можеше да научи!
Вечерта, преди да дойдат оперативните работници, Иля Фадеевич се канеше да намери внука си, но се сети, че е безсмислено да търси Кирил в жилището му — младото момче вечер няма да си седи вкъщи, сигурно се е емнал някъде с приятели и се весели до припадък, ще се прибере призори, а после ще спи до обяд. Дори дядо му да отиде и да започне да звъни на вратата, Кирил няма да отвори, той просто няма да чуе звъненето, глух от умора и от алкохол. Защо ли родителите му дават пари! Поощряват безделието и хаймануването на сина си. Иля Фадеевич си спомни колко се радваше преди петнайсетина години, когато синът му започна да преуспява в бизнеса — в семейството се появиха пари, дадоха седемгодишния Кирил в училище по конен спорт, той започна да тренира тенис, преместиха го в частна гимназия. Можеше ли да предполага, че тези пари ще им излязат през носа и на първо място — ще развалят внука, който в своята частна гимназия учеше заедно с децата на новобогаташите, забогатели с криминален бизнес през бурните деветдесет години. Сега Кирил е вече на двайсет и две и заедно с приятелчетата си просто си пропилява живота, напълно е зарязал института. Разбира се, учи в платена специалност, защото не беше достатъчно умен и упорит, за да влезе държавна поръчка. Ако синът му не бе имал тези пари, може би Кирил щеше да бъде друг. Но Иля Фадеевич обичаше до безумие внука си и което беше най-важно — внукът му отговаряше със същата предана обич. Беше готов да разкъса всекиго заради дядо си. И веднъж наистина едва не го направи. Преди две години, през зимата, някакви хулигани нападнаха Иля Фадеевич, когато се прибираше късно вечерта, свалиха му шапката, обкръжиха го и като го заплашваха с огромните си юмруци, го накараха да съблече скъпото си, подплатено с кожа, яке — подарък от сина му. Хилавият възрастен Иля Фадеевич бе принуден да се подчини. После, естествено, написа заявление в милицията, но каква ли полза от това заявление… А след две-три седмици се прибираха заедно с Кирил от магазина — веднъж седмично внукът идваше специално за да помага на дядо си да напазарува — и срещнаха един от тези вагабонти. Иля Фадеевич непредпазливо го показа на Кирил, който, без да му мисли, хвърли чантите с продукти в снега и се нахвърли на хулигана, обидил дядо му. Сбиването беше жестоко, минувачи извикаха милиция, която, за нещастие, този път пристигна бързо, задържа двамата и ги откараха в районното, после бащата на Кирил занесе там пари, за да пуснат сина му без последствия.
Така че Иля Фадеевич имаше основания да се тревожи за съдбата на внука си.