Шпионите на Собек [bg]

Асурал изсумтя в знак на съгласие.

— И няма да използват техните червени кърпи — промърмори той, — поне не и в началото; ще бъдат с копия и щитове.

— Ще нападнат фронтално — продължи меджаят, — но това ще бъде само трик за заблуда. Истинската атака ще дойде по фланговете миг по-късно. Ще се измъкнат от Тимсах в тъмното, ще се разделят на три групи, после ще се приближат.

Амеротке се съгласи и известно време обсъждаха тактиката си. Решиха, че трябва те самите да заблудят всеки вероятен наблюдател, като се държат така, сякаш не очакват нищо особено. Лагерните огньове бяха разпалени още по-високо със суха папрат и животински тор, събран в оазиса и около него. Раздадоха бира, хляб и лук. Насърчиха войниците да пеят високо и да викат на воля, сякаш разпускат преди нощен сън. Тайно обаче оазисът се подготвяше за атаката. Влязоха в къщата на Небхер. Не откриха нищо съществено или необичайно, но събраха гърнетата, делвите и паниците и ги натрошиха. Посипаха острите глинени парчета, разбъркани с остри тръни, обвити в човешки изпражнения, по тесните пътечки, които лъкатушеха от двете страни на оазиса. Донесоха от баржата оръжията и мехове със зехтин, който изляха върху сухата трева и дивия прещип по фланговете на оазиса. Амеротке раздели силите си — два контингента в дъга по двата фланга, а фронтално срещу Тимсах остави само символични части. Офицерският състав щеше да стои до басейна.

След като заповедите бяха издадени, Амеротке седна под дърветата и облегна гръб на една палма. Не би могъл да спи, докато умът му се носеше през мъглата на мрачните мистерии, които не му даваха покой. Раздели проблемите отчетливо — всеки един със свой собствен списък от въпроси без отговор. Аритите се криеха из Тива, но кой беше Сгеру и къде беше? Как бяха успели да организират и проведат своето нападение срещу Божествената, срещу него самия и срещу Валу в самото сърце на столицата на фараона? Нубийският полк беше затворен в казармите си, нали? Храмът на Нубия беше заобиколен от имперски войски. И все пак, явно аритите се промъкваха из града, досущ като онези митични твари, които можеха да променят формата си. Амеротке отпи глътка вода. Несъмнено атаката срещу Хатусу, Валу и него самият беше дело на неколцина арити; останалите бяха наемни убийци. Съзаклятниците сигурно купуваха съюзници и помагачи сред една или няколко от бандите убийци, които се множаха като плъхове из предградията и бордеите на Тива и на Некропола. Но все пак как бяха проникнали в храма на Нубия тази нощ, за да извършат последните нападения? И да всеят ужас и паника в сърцето на самия фараон и в царския двор? Да покажат, че нищо не може да ги спре? А жертвите им в храма на Нубия? Това глождеше Амеротке и не му даваше мира! Случайно ли бяха подбрани? Пазителят от Дома на оковите, жрецът четец от Дома на лекарствата? Амеротке неспокойно се размърда. Чудеше се дали убийството на тези хора беше свързано по някакъв начин със смъртта на онзи аритски затворник. И как би могъл човек, затворен в каменна кутийка, със здраво залостена и надлежно охранявана врата, да бъде удушен толкова бързо, толкова тихо, без да се вдигне никаква шумотевица?