Шпионите на Собек [bg]

Амеротке беше приклекнал в сянката на финиковите палми, опасващи оазиса Синджар. Той се взираше отвъд пясъчните дюни в тъмния масив на крепостта Тимсах. Всички край него, Асурал и стражата заедно с меджаите, приготвяха лагера. Амеротке погледна към небето. Слънцето залязваше, окъпвайки пустинята в смайващи багри. Бяха напуснали хаоса и вълненията, обхванали храма на Нубия в късните часове на нощта. Бойната баржа, управлявана от имперски войници, бе отплавала много преди Амеротке да зърне първите червеникави отблясъци на зората, седнал в сянката на огромната мачта. „Възмездието на Хор“ бързо бе оставил пристана на Тива далеч зад себе, за да се отправи на юг. Хората от екипажа, калени, обветрени ветерани, усещаха, че пътуването им е не само много важно, но и вероятно много опасно. На борда бе качено пълно бойно снаряжение; хранителните запаси бяха попълнени, бъчвите и меховете за вода бяха заредени с прясна вода. Нямаше да спират изобщо, дори и за да се скрият за малко от върховия момент на демоничната пладнешка жега. „Възмездието“ бързо се плъзгаше покрай селцата в околностите на Тива, мяркаха се измазани с глина кошове, използвани за складове за зърно, дългороги говеда, заблудени кози и прасета, огради от тръстика, къщурки, надничащи над високите брегове на Нил. Пътуването само по себе си бе доста приятно. Разливът все още беше в разгара си. Селските стопани неуморно изгребваха камари плодороден черен льос от речното корито, за да подхранят с него нивите си, и смущаваха покоя на птиците, гнездящи в папирусовия гъсталак, в който хипопотами, крокодили и други зверове се завираха. Селяните слизаха надолу, подвиквайки, че имат репички и сочни марули за продан. А може би халба ейл или бира? Или дори вино, подсладено с мед, или сок от нар? Рибарите доближаваха тесните си скифове до тях, за да им предложат свежия си улов. Войниците от екипажа ги поздравяваха дружески и поклащаха глава. Минаваха покрай пясъчните диги на реката, мрачни места, на които се извършваха екзекуции на речните пирати чрез набиване на кол. Набучваха ги живи, а после ги оставяха на зверовете покрай Нил да ги довършат. Баржи и увеселителни корабчета се носеха покрай тях, а екипажите и пътниците им проявяваха силно любопитство към царската бойна баржа, развяла големите синьо-златни знамена на Хор. Някои идваха доста наблизо до тях, но веднага получаваха предупреждение да се отдръпнат.