Шпионите на Собек [bg]

— А лодките? — попита Асурал.

— По същия начин — отговори Амеротке. — Могат да се изтеглят на брега и лесно да се разглобят дъска по дъска. Аритите са имали нужда от дърва за готвене, от светилен огън. Ако се видел някакъв дим, някакъв знак за живот, който да буди подозрения, аритите биха могли просто да се слеят със сенките и да оставят всичко да бъде обяснено с присъствието на пустинните скитници — продължи Амеротке, като сви рамене. — Не е било трудно. Това е уединено, пусто място. Аритите незабавно са били предупреждавани за всяко движение към Синджар или Тимсах от Небхер или от пясъчните жители. Ако на някого пък хрумнело да се поскита из укрепленията и да ги проучи по-обстойно и задълбочено… — съдията замълча за миг, за да потисне потръпването си, — аритите веднага са нанасяли своя удар.

— Но те са ходели и на лов.

— Из пустинята, огромна пустош — отговори Амеротке, — а освен това са плащали и на пясъчните жители да им помагат.

— Но понякога някои от пратениците, които изчезваха, са били забелязвани да продължават пътя си на юг оттук.

— Разбира се, че са — усмихна се в мрака Амеротке.

— Лесно е да се преоблечеш в дрехите на мъртвия, да носиш и картуша на пратеника на китката си, да използваш лодката му и да пропътуваш с нея няколко мили, а после да прекосиш реката и да се върнеш обратно. Кой би заподозрял нещо? Селяните, прости хорица, щяха да бъдат разпитвани, но за движението на юг, а не за имперските плавателни съдове, пътуващи на север, те едва ли щяха да бъдат споменати. Хитър трик, който заблуждава и обърква. Трябва да е тук — настоя Амеротке, — ето тук. Това е мястото, където са изчезвали пратениците. Представете си го, както си седим тук сега. Куриерът и охраната му изтеглят лодката си на брега и влизат в Синджар, където Небхер любезно ги приветства и посреща. Палят огън, пият, после ги оборва сън. Може би са поставяли дневални, някой, който все пак да стои на стража, а може и да не са си давали труд. Мракът падал над оазиса. Огънят догарял. Аритите излизали от своята крепост, за да ги избият. После махали телата и оръжията им и всеки знак за борба, ако е имало такъв — съдията разтри ръце над лактите. — Миналия път, когато дойдох тук, лагерувахме в едно от селата. Ако бяхме останали тук, Асурал, със сигурност щяхме да сме мъртви.