Шпионите на Собек [bg]

Глава седма

Немм-т: кланица

Амеротке се събуди от енергичното разтърсване на Кучето, който доближи лицето си до него и му лъхна на бира и суров лук.

— Господарю!

Амеротке разтри очи, после стана. Беше студено. Небето вече не бе толкова тъмно.

— Те идват, господарю — прошепна Кучето. — Подушвам ги по вятъра. Миризмите им се носят през пустинята. Готвено месо. Тор, изпражнения и урина — каза той, обърна се и се изплю. — Мръсни са като стадо хиени.

Амеротке се взря в оскъдната светлина. Той самият не можеше да чуе и да види нещо нередно, но Кучето вече бе вдигнал накрак останалите. Движеха се силуети, командирите просъскваха заповеди, всеки тихомълком вземаше оръжието си в ръце. Амеротке се присъедини към Асурал и меджайския командир при басейна.

— Кучето каза, че идват — предупреди го и меджаят. — Аз му вярвам.

Тишината стана потискаща. Амеротке застана нащрек като ловна хрътка. Беше сигурен, че е чул звук. Погледна надясно и скочи, когато бойният зов на меджаите прокънтя откъм войниците, струпани по периферията на оазиса под пръстена от дървета пред тях. Атаката беше започнала. Меджайският командир нареди да хвърлят повече гориво в наново запалените огньове, докато нощта се раздираше от писъци, викове, бойни възгласи и смразяващи кръвта шумове на дърво и метал, сблъскващи се в смъртен бой. Амеротке се взираше през мрака, който вече бе осветен от пулсиращите лумнали пламъци. Можеше да различи силуети, накъдрени глави тук и там. Група мъже се опитваха да проникнат през пръстена на дърветата. Ефектът на изненадата, търсен от нападателите, се бе провалил. Асурал, командващ десния фланг, и меджайският офицер, командващ левия, даваха заповедите си, докато атаката се разгръщаше. Аритите действително възнамеряваха да ги обградят, като ги надхитрят. Меджаите пуснаха огнени стрели върху сухата трева. Щитове от пламък лумнаха и се издигнаха, за да отсекат пътя на аритите, докато някои от враговете вече попадаха на капана на острите глинени парчета и намазаните с човешки изпражнения тръни, които пробождаха босите им мазолести крака. Някои от аритите проникнаха през огнената стена, но веднага попаднаха под ударите на тоягите, копията и мечовете. Един войник, съвсем гол, с изключение на препаската около бедрата му, въоръжен с копие и меч, успя да избегне смъртоносната контраатака и се хвърли срещу Амеротке. Съдията отстъпи назад, мина вдясно на нападателя и замахна с боздугана си към главата му. Не го уцели, но успя да го удари над лакътя. Войникът се олюля и залитна. Амеротке отново завъртя боздугана си, стовари го с всички сили и смаза лицето на противника. Кучето се втурна напред, сграбчи арита за косата, дръпна главата му назад и преряза гърлото му. Атаката прекъсна внезапно, но почти веднага след това се възобнови. Измамата и хитростта отстъпиха място на жесток и кървав ръкопашен бой. Редица след редица, вражеските войници се носеха срещу тях, решени на всяка цена да успеят да проникнат и да посекат всичко живо. Меджайският командир задъхано осведоми Амеротке, че враговете сигурно са стотина на брой, при това подкрепени от пясъчни жители и пустинни скитници.