Шпионите на Собек [bg]

— Тук сме от известно време — ухили се той. — Помислихме, че най-добре е да се разгърнем на два фронта. Съжалявам, ако сте помислили, че сте изоставени. Заповедите на генерал Омендап бяха изрични и извънредно ясни — добави писарят и стана на крака. — Да ви спасим, да хванем в засада враговете и да ги избием. Това и смятам да направя.

Остатъкът от деня прекараха в кървав лов из руините на Тимсах. Един от офицерите кръсти крепостта Пчелния кошер, заради това, че недрата й бяха изпълнени с пасажи, коридори, тунели и стаи, досущ като пчелна пита. Последствията от сраженията, които избухваха, когато откриваха скривалищата и бункерите на аритите, бяха наистина плачевни. Враговете не молеха за милост, а и никой нямаше намерение да им я оказва. Бяха избити на място или изгорени в подземията и помещенията, в които се криеха. Имперският командир обгради крепостта, така че никой не можеше да се измъкне. Беше вече късно следобед, когато кръвопролитието секна. Няколко арити, ранени и пребити, бяха заловени живи. Амеротке се опита да ги разпита, но те само му се подиграваха и плюеха по него. Командирът нареди да ги набият на колове високо над укрепленията, като използват техните собствени копия и оръжия за мъчението. Пясъчните жители, общо единадесет на брой, се оказаха по-отзивчиви и словоохотливи. След като петима от тях последваха аритите горе, на високите назъбени бойници, за да се простят с ужасяващи писъци с живота си, тънещи в реки от кръв, оцелелите набързо се спазариха за живота си — малко вода, малко хляб и правото да си тръгнат, без да понесат наказание. Командирът отстъпи пред настояванията на Амеротке и се съгласи на това.

Пясъчните жители им разказаха някои неща, които само затвърдиха подозренията на Амеротке. Обясниха, че аритите, някъде около сто и петдесет души, пристигнали преди седмици и били твърде наясно с всичко за Тимсах. Наели пясъчните жители и пустинните скитници чрез комбинация от подкупи и заплахи, после установили лагера си в Тимсах и ги използвали като шпиони. Веднага отвлекли дъщерята на Небхер, за да изнудват свещеника, който бързо се съгласил да им съдейства. Така Небхер започнал да ги информира за всеки, който пристига. Веднага щом посетителите дойдели, някой пясъчен жител тръгвал от оазиса и отивал да докладва на аритите, докато Небхер упоявал новопристигналите. В студените часове на нощта аритите нахлували като рояк в оазиса, удушавали жертвите, после заличавали всички следи от тях, все едно че никога не са стъпвали там.