Шпионите на Собек [bg]

— Слушайте сега — започна той, като приклекна край басейна на оазиса и им даде знак и те да направят същото. — Току-що бях в Тимсах. Сигурен съм, че нощес ще бъдем нападнати.

— Какво? — меджайският офицер почти отскочи отново на крака. — Господарю, нападнати? Тук, в пустинния оазис? От кого? Пустинните скитници? — възкликна той и избухна в смях.

— Не — категорично отговори Амеротке. — От кохорта арити, които се крият в Тимсах. Моля ви, изслушайте ме! — настоя той. — Тимсах е построен на скална основа. Мястото под тези кули и стени прилича на медна пита. Изпълнено е с пещери и пасажи, истински лабиринт от тунели и помещения. Проучих картите и плановете на Имотеп, който някога е командвал Шпионите на Собек. Той е търсил отговор на въпроса, как аритите биха могли да се придвижат на север. Дали не е подозирал, че Тимсах би могъл да бъде междинна станция? Мисля, че е подозирал именно това — наблегна Амеротке. — Аритите са се придвижили до Тимсах и са влезли вътре; крият се в подземните помещения. Наели са местните пясъчни жители и пустинните скитници за свои шпиони и съюзници. Тимсах има подземни извори и кладенци, а аритите ходят дълбоко навътре в пустинята на лов за прясно месо. Не е чудно, че дивечът толкова много е намалял наоколо. От Тимсах те могат да контролират движението на своите хора от Нубия и са на идеална позиция за нападения над куриерите и пратениците от Тива. И, което е по-важно — вдигна ръка Амеротке, — генерал Омендап скоро ще тръгне на поход. Трябва да мине край Тимсах при пътуването си на юг…

— И ако аритите се крият в Тимсах — намеси се Асурал, — могат да нападат съгледвачите или куриерите, които той ще изпраща обратно в Тива, ще имат възможност да го притесняват с внезапни набези в ариергарда му и да създават хаос зад имперската армия.

— А Небхер, свещеникът на оазиса? — каза меджаят. — Той би трябвало да знае…

— Вероятно вече е мъртъв — каза Амеротке. — Стигнах до това заключение. Аритите отвлякоха дъщеря му и са го принудили да работи за тях. Сега вече не се нуждаят от него.

— А другите? — попита Асурал. — Онези, които изчезнаха! Всеки в Тива говори за тях.

— Същото — Амеротке дъвчеше ъгълчето на устата си. — Така би трябвало да е.

— Търговците да — каза Асурал, — но имперските пратеници с тяхната въоръжена охрана? Те изчезнаха без никаква следа.

— Именно — съгласи се Амеротке. — Идвали са тук и са се подслонявали през нощта. Пили са вода от водоизточника. Небхер, свещеникът на оазиса, е бил техен домакин. Съгласно задълженията си им е поднасял вино. Войниците са били уморени, изтощени. Сънотворното, разтворено във виното, ги е правело безпомощни и уязвими като деца, когато аритите са се появявали. От своя страна, това обяснява и тяхното безследно изчезване. Зарови човек в пясъците на пустинята и мършоядните скоро ще го открият. Същото се отнася и за трупове, хвърлени във водата: рано или късно се открива някаква следа. Но ако убиеш човек, пренесеш тялото му в дълбоките подземия на Тимсах, а после премахнеш и всякакви следи от конфликт или боричкане, да не говорим за оръжия и лични вещи…