Шпионите на Собек [bg]

— Сигурна ли си? — попита я Шуфой.

Матайа беше повторила, че точно това иска и не й е необходимо нищо друго, освен тази ужасна заплаха да изчезне. Шуфой почувства нейното напрежение и нуждата й да бъде закриляна. По време на отсъствието на господаря му той и храмовата хесета се бяха сближили. Освен това Шуфой бе използвал пътуването на Амеротке на юг, за да проведе и някои собствени разследвания сред храмовите слуги, дякони и посетители. Колкото по-дълбоко си завираше носа, толкова повече го тревожеше тайнствеността на първожреца Куфу, който, както се оказа, в по-спокойните дни бе твърдял, че на Нубия трябва да бъде дадена повече свобода в държавата на фараона! Господарката Бузирис не беше по-различна. Общо взето, загадъчна двойка! Май двамата се бяха отчуждили един от друг? Слугите определено клюкарстваха за обтегнатост в отношенията помежду им. Макар това да бяха просто приказки; същото можеше да се срещне и в което и да е от именията от Дома на милиони години58, пръснати из цяла Тива. Матайа говореше много благосклонно за господаря Куфу и за съпругата му, на които гледаше като на щедри и любящи покровители. Шуфой стигна до заключението, че Куфу и Бузирис, а всъщност и цялата храмова йерархия, са като заклещени между два лагера. От една страна, тяхната лоялност към фараона и двореца; а от друга страна, верността към собствения народ, народната памет и историята на Нубия.

— Е, ами — прошепна си Шуфой, — аз мога само да събирам информация, пък господарят ми нека да я проверява.

Той се обърна, за да вземе чашата си от масичката до леглото, но в този миг подскочи от пронизващ писък, идващ от покоите на първожреца. Скочи от леглото и бързо се облече, оглеждайки се за ножа си. Шумът на тичащи крака в галерията отвън бе последван от бясно думкане по вратата. Матайа побърза да извади резето и в стаята се втурнаха Бузирис и Куфу. Бузирис плачеше, а в едната си ръка стискаше червена кърпа.

— Вижте какво намерихме! — извика Куфу.

— Надиплени върху облегалката на леглото ни — изпищя Бузирис.

Шуфой изпита чувство за вина, като си припомни любовната си среща с Матайа, неистовата възбуда, възглавниците и възглавничките, чаршафите и облегалките, които бяха прекатурили от леглото. Той погледна отчаяно Матайа, която му отвърна с невиждащ поглед. Като лунатичка, тя пристъпи покрай него, мина през завесите и отиде до горния ръб на леглото. Вдигна тежкия дюшек и огледа внимателно навсякъде. Изведнъж спря, навела глава, и Шуфой с ужас видя как тя бавно измъкна зловещото червено парче плат, смъртното предупреждение на аритите…