Пазачът на фара [bg]

– Говорихме по-рано по телефона.

Паула представи себе си и Йоста и те се настаниха на една от масите в столовата, където имаше оставен лаптоп и разпръснати около него документи.

– Приятен офис – каза тя и се огледа.

– Имам малък кабинет отзад – каза Андерш Беркелин и махна с ръка в неопределена посока. – Но се чувствам по-добре, като работя тук, не е толкова клаустрофобично. Щом отворим, ще трябва да изпълзя обратно в дупката си.

Той се усмихна и усмивката му също беше съвсем премерена.

– Имате някои въпроси за Матс, доколкото разбирам? – каза той, затвори капака на лаптопа и вдигна поглед към тях. – Случилото се е просто ужасно.

– Да, изглежда всички са го харесвали – каза Паула и отвори бележника си. – От самото начало ли работехте заедно по проекта „Бадис“?

– Не, едва откакто го назначиха в общината преди няколко месеца. Преди това там беше бъркотия, така че ние трябваше да поемем голяма част от работата. Матс беше като божи дар.

– Сигурно му е било необходимо известно време да навлезе в материята? Такъв голям проект трябва да е доста сложен?

– Не, всъщност нещата не са чак толкова сложни. Има двама инвеститори. Общината и ние, което ще рече, сестра ми и аз. Разделяме си разходите по равно и така ще делим и приходите.

– Колко време смятате, че ще отнеме, докато излезете на печалба? – попита Паула.

– Стремяхме се прогнозите ни да са максимално реалистични. Никой не печели, ако тръгнем да строим въздушни кули. Очакваме да сме стигнали the break-even point след около четири години.

– Брейк-ивън…? – попита Йоста.

– Обектът да се е изплатил – поясни Паула.

– Аха.

Йоста се почувства малко глупаво и се засрами заради оскъдните си познания по английски. Вярно, беше прихванал някои неща от всички състезания по голф, които гледаше по спортните канали, но термините, които знаеше, не бяха от голяма полза извън света на голфа.

– В какво се състоеше сътрудничеството ви с Матс? – попита Паула.

– Сестра ми и аз се грижим за всички практически детайли тук, координираме ремонтите, назначаваме персонал, накратко казано, движим работата. След това пращаме на общината сметките за тяхната част от разходите. Задачата на Матс беше да се погрижи фактурите да се изплащат. Естествено, освен това обсъждахме приходите и разходите по проекта. Общината също имаше какво да каже.

Андерш побутна очилата си нагоре. Сините му очи гледаха неопределено иззад стъклата.

– Имали ли сте някакви неразбирателства?

Паула си водеше бележки, докато разговаряха, и бързо бе запълнила една страница с на пръв поглед нечетливи драсканици.

– Зависи какво се има предвид под неразбирателства – каза Андерш и сключи ръце на масата пред себе си. – Не бяхме на едно мнение за всичко, но Матс и аз водехме качествен и конструктивен диалог дори когато гледахме различно на някои въпроси.

– И никой друг не е имал проблеми с него? – попита Йоста.