Конан Непобедимия [bg]

— В името на черния трон на Ерлик! — изръмжа Харанидес, сграбчи ръката на Ахеранатес и издърпа младия лейтенант зад една огромна обла скала, далеч от любопитните очи на войниците. Капитанът се огледа, за да се увери, че никой не ги е последвал, втренчи се в очите на лейтенанта и каза заплашително: — Примирявах се с твоето нахалство, с глупостта, коварството и дребнавостта ти, които стигат за десет момичета в харема на някоя богатска къща. Но с твоята страхливост няма да се примиря. Особено пред войниците.

— Страхливост! — Стройното тяло на Ахеранатес се разтрепери. — Моят баща се казва Манерксес и е приятел на…

— Не ме е грижа дори ако твоят баща е самият Митра! Кълна се в чреслата на Хануман, човече! Страхът ти е толкова силен, че може да се подуши от десет крачки! Изпратиха ни да заловим Червената каня, а не да се върнем със слуха, че по всяка вероятност тя лежи мъртва някъде из планините.

— Значи искаш да продължим?

Харанидес изскърца със зъби. Този глупак можеше да му създаде неприятности, когато се завърнеха в Шадизар.

— Засега, лейтенант. Може да настигнем бандитите. А ако те са пленени от тези С’тара — е, планинците смятат убежището на влечугите за крепост, но са мислели, че могат да го превземат със стотина мъже. Значи е възможно осемдесет истински войници да се справят с тази задача. Във всеки случай аз никога няма да се върна, докато не съм съвсем сигурен, че е невъзможно да се добера до Червената каня и играчките на краля.

— Ти си полудял! — Гласът на Ахеранатес беше студен и спокоен, очите му — изцъклени, с помътен поглед. — В такъв случай нямам друг избор. Няма да ти позволя да ни избиеш всичките.

Изненаданият Харанидес едва успя да отскочи, падна и с мъка избегна яростния удар на лейтенанта. Очите на Ахеранатес бяха вторачени неумолимо в него, дишането му беше задъхано. Харанидес се претърколи встрани, сабята на противника му потъна в земята, където допреди миг беше главата на капитана. Харанидес успя да извади меча си, нанесе удар отдолу нагоре и прободе младия мъж в ребрата. Острието на оръжието се показа под рамото на лейтенанта.

Ахеранатес се взря невярващо в стоманата, която го бе пронизала.

— Баща ми е Манерксес — прошепна мъжът. — Той… — Кървав мехур се показа върху устните му, спука се и лейтенантът се свлече на земята.

Харанидес се изправи, изруга едва чуто и изтегли меча си от безжизненото тяло. Зад гърба му се чуха тихи стъпки и капитанът трепна и се обърна.

— Този глупак… — започна Харанидес, ала Резаро го прекъсна.

— Извинете, че се намесих, капитане, но виждам колко сте объркан заради смъртта на лейтенанта и не бих искал да кажете нещо под напора на болката, така да се каже. Нещо, което не би трябвало да чуя.