Републиката на крадците [bg]

— Виж сега, може и да… може и да съм си бъркал с пръст в гърлото като малък, но… но няма винаги да го правя!

— Работата не е в това! — Сабета кръстоса ръце и се загледа в другата посока. Сега се движеха на изток през дългия, лъкатушещ канал на Виденца и зад Сабета Локи различи тъмните, ръбати форми на Двореца на търпението, които се издигаха над плочите на покривите. — Знаеше, че ще загубиш, нямаше план, така че реши да се направиш, че получаваш пристъп, и да оплескаш всичко! Дори не се опитваше да спечелиш, просто беше небрежен. И аз постъпих небрежно, като ти се вързах!

— Опасявах се, че това може да се случи рано или късно — каза Окови с нотка на размисъл в гласа. — Мислех си, че имаме нужда от по-подробен език на жестовете, повече от няколкото знака, които си разменяме с другите Точни хора. Някакъв вид личен шифър, за да можем да сме наясно какво правим, когато изпълняваме задача.

— Не, Сабета, виж сега! — каза Локи, който почти не чу Окови. — Ти не беше небрежна, беше брилянтна, заслужаваше да победиш…

— Така е — каза тя. — Но ти не загуби, затова аз не спечелих.

— Признавам те за победител. Давам ти победата. Аз ще върша всички кухненски задължения за три дена, точно както…

— Не искам да ме признаваш за победител, мамка му! Няма да приема съжалението ти.

— Не е… не е от съжаление, наистина! Аз само… Ти наистина си мислеше, че ме спасяваш? Задължен съм ти! Искам да поема задачите ти, ще е удоволствие за мен. За мен ще е привилегия.

Тя не се обърна към него, но го изгледа с ъгълчето на окото си за един дълъг, изпълнен с мълчание миг. Окови не каза нищо — беше станал тих като камък.

— Небрежен идиот! — промърмори накрая Сабета. — Опитваш се да си очарователен. Е, аз избирам да не съм очарована от теб, Локи Ламора.

Тя се изправи на пейката, хвана планшира на лодката с две ръце, за да може напълно да му обърне гръб, и тихо добави:

— Поне не днес.

Ядът на Сабета ужили Локи, като че бе погълнал пчела, но тази болка се смеси с друго, по-топло чувство, което така издуваше черепа му, че сякаш щеше да се пръсне като яйце.

Въпреки привидното ѝ безразличие, въпреки цялата ѝ непроницаемост и неудовлетвореност на Сабета ѝ пукаше достатъчно за него, че да зареже надпреварата в момента, в който беше решила, че го заплашва истинска опасност.

През остатъка от това привидно безкрайно, отвратително горещо лято на седемдесет и седмата година на Переландро Локи остана вкопчен в тази констатация като в талисман.