Детето на нощта [bg]

По средата седеше мъж с превръзки на дясното око и левия крак. И от двайсетина крачки се виждаше колко е блед и обез­силен - дълбоко врязани бръчки, посивяла коса и отслабено тя­ло, което едва се бореше с преумората.

- Трябва да говорим с него - каза Незнайния.

- Вие двамата идете при човека, аз ще намеря място за коне­те - предложи Илкар.

Незнайния и Хирад влязоха в топлата палатка, но ги спря уплашен и изтощен младеж.

- От другаде ли идвате? Да помогнете?

- Ние сме Гарваните - отвърна Незнайния. - Търсим Дензър.

Младият мъж вдиша през зъби.

- Той каза, че ще дойдете.

Кимна им да отидат при ранения с превръзките. Хирад до­косна рамото му.

- Ако има с какво да помогнем, ще го направим.

Усмивката върна искрица живот в кръвясалите очи под провисналата руса коса.

- Благодаря...

Незнайния спря пред мъжа, който не бе забравил да сложи на шията си кметския знак на верижка и да облече официална- та тъмнозелена мантия. Кметът отпаднало протегна ръка, коя­то Незнайния стисна сърдечно.

- Генън, радвам се, че поне си жив.

- Едва шавам, Незнаен. Щях да ти отговоря, че се радвам да те видя. Боя се обаче, че появата ти тук не е заради възстановяване­то на града, а е свързана с причината за всички тези нещастия.

Илкар застана безшумно до рамото на Хирад, който прошеп­на:

- Има ли изобщо човек, когото Незнайния да не е срещал досега?

- Изглежда не - промърмори елфът. - Поверих конете на мест­ните хора. В западния квартал са оградили временна конюшня.

Незнайния не се обърна към тях.

- Значи си говорил с Дензър? - каза на Генън.

- Не надълго и нашироко. - Кметът се намести на стола, ка­то хвана с две ръце ранения си крак. - Много се е изнервил. И е трудничко да схванеш смисъла на приказките му.

- Къде е той? Трябва да се видим с него.

Генън посочи близката маса.

- Няма ли първо да хапнете?

- Не, нека има повече храна за вас. Ние си носим.

- Преди време Дензър беше зад онази стена от склада, иска­ше малко спокойствие и тишина. Потърсете го там.

- Благодаря ти, Генън. Пак ще дойда да говорим. - Незнай­ния се обърна. - Хирад, тук ли ще останеш, или идваш с нас?

Варваринът вдигна рамене.

- Все някога трябва да се срещнем, защо не сега?

- Добре - кимна Незнайния.

Зърненият склад се бе издигал стена до стена с кметството, но не бе останало много от него. Наоколо нямаше много светлини и шетня. Явно оцелелите не стигаха, за да работят навсякъде.

Но някой крачеше из развалините и в тишината чегъртаха разместени камъни.

- Дензър - посочи натам Илкар.

Магът от Ксетеск бе приклекнал сред останките от къща. Държеше нещо и когато застанаха пред него, различиха малка ръка.

Той май не усети, че го доближиха, само галеше ръчичката и мънкаше едва чуто.

- Дензър? - обади се тихо Незнайния.