Детето на нощта [bg]

Опитният маг успяваше да открие извършване на заклина­ния навсякъде из Балея, достатъчно беше да съсредоточи съз­нанието си в основния спектър и виждаше малките ядра на ре­да сред пълния хаос. Само че тези вихри бяха различни, някак чужди и несъмнено породени от разпадането на статично зак­линание. Засега му беше трудно да изтълкува появата им.

Горстан, магистър от Дордовер, беше напълно уверен в откри­тието си. Тази магия не произхождаше от Балея. Дори в нараства­щите недостатъци на заклинанието имаше усещане за пълнота, каквато той не би постигнал. Магия от друга сила, далеч по-могъ- ща. В неговата неприязън се прокрадна и страхопочитание.

Той се обърна и върна зрението си към сивкавата светлина под покритото с облаци небе на Балея.

- Напипах ги.

Селик се усмихна криво само с половината си лице.

- Колко далеч са оттук?

Горстан сви рамене.

- На много дни път. Невъзможно е да преценя точно, но по­дозирам, че са се настанили в архипелага Орнаут.

- Горстан, моля те да ме извиниш...

- Охотно - отвърна магът.

Селик кимна неприветливо, покри главата си с качулката и бързо се отдалечи, придружен от двама съратници.

Горстан ги изпроводи с поглед и пак се обърна на юг, но се взираше надолу, във вълничките по бавната река Арл.

Не оспорваше твърдението на Вулдарок, че Селик е полезен съ­юзник, но не можеше да се отърве и от мисълта как Дордовер се окаля завинаги в неприкритите си връзки с Черните криле. Ма­гистърът поне формално командваше стотина магове и двеста ме- чоносци, настанени навсякъде из Арлън. Лесно му беше да разбе­ре колко изнервят с присъствието си жителите на това сънливо южно пристанище. Особено след като се чу и мълва, че от Ксетеск също са пратили войска, в която крачат и Закрилници. Сега се чудеше дали всичко не е заради подмолното насъскване на Селик.

Вулдарок трябваше да пристигне в Арлън и на Горстан му се искаше това да стане час по-скоро.