За честта на крадеца [bg]

— Скоро — увери ме Джелем. — Премахването на магията, която я задържа над пода, не е непосилна задача, но не е и лесна. — Извади кесийка от телешка кожа, взе едно ахрами и го лапна. Засмука го разсеяно, без да спира обиколките си. — Направено е добре — каза и посочи трупа. — Магията е с по-високо качество от уличните заклинания, на които попадам обикновено. Има здрава основа и черпи направо от Отвъдното. Прекалено големи усилия са вложени само за да се задържи един труп във въздуха. Обикновено отблъскващо заклинание в пода щеше да свърши същата работа, но би отслабнало след няколко дни. А щом е направено по този начин, трупът може да си виси тук години.

И ме изгледа многозначително. В моя поглед имаше само недоумение.

— Явно искаш дами подскажеш нещо, а не само да обясниш, че не е някаква дребна магийка, защото това вече го знам.

— Просто ти напомням, че има магия и магия.

Потърках си носа.

— Новината не е добра, нали?

— Задаваш ми този въпрос в стаята си, където над пода се рее мъртво острие?

Прав беше да ме упрекне.

— Добре де, казвай.

— Какво знаеш за теорията на магията?

— Може би каквото ти знаеш за отварянето на брави с шперц.

— М-да… Значи ще карам по-накратко. Най-същественото е, че магията черпи енергията си от онова, което ние сме нарекли Отвъдното. Повечето магьосници нямат разногласия по този въпрос. Споровете започват, когато се захванем с обсъждането на въпроса какво представлява Отвъдното. Няма да ти досаждам с всевъзможните теории за същността му…

— Само това оставаше — промърморих.

— … но бих могъл и да го направя, ако ме прекъснеш още веднъж. — Изгледа ме многозначително. — Важното е, че Отвъдното е нещо различно от нашия свят, но част от енергията му успява да проникне тук. За нашите занимания в момента няма особено значение дали се натрупва по естествен път, дали го привличат други сили, или е някакъв космически или религиозен дар“. Уличната магия, с която си запознат, най-често се захранва с енергия, която вече се е просмукала самостоятелно от Отвъдното. Това пък означава, че обикновените усти не привличат отнякъде енергия за заклинанията си, а по-скоро събират частица от енергията, която вече се е натрупала тук, и я насочват според желанията си. От начина, по който устата събира, насочва и оформя енергията, зависи какво ще върши магията и колко трайна ще бъде.

— Както описваш устите, приличат на вехтошари.

Джелем ме изгледа високомерно.

— Предпочитам да ги сравнявам с шивачи, които превръщат парче плат в нещо полезно с малко кроене и игли и конци.

— Аха… Е, добри ми шивачо, какво общо има всичко това с умрялата тук Таск?

— Деветдесет и деветима от всеки сто усти биха използвали просто отблъскващо заклинание, за да я задържат във въздуха, както вече ти казах. То се прави лесно и използва достъпната енергия. Освен това повечето усти умеят само така да захранват с енергия каквато и да било магия. — Джелем махна с ръка към трупа. — Но този заклинател е направил нещо друго — отворил е малък проток към Отвъдното и е свързал заклинанието си с него. Вместо да използва вече натрупаната тук магическа енергия, е прокарал пряка връзка с Отвъдното.