Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Альтернативная история » Окото на времето [bg]
Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на времето [bg]

Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Книга първа от поредицата “Една одисея във времето” Милиони години Земята е под наблюдението на първородните – същества, стари като самата вселена. Земните обитатели дори не подозират за съществуването им – докато не настъпва промяната. В един миг Земята е преобразена до неузнаваемост – като разместено китайско домино. Планетата и всички нейни обитатели вече не съществуват в един общ период от време. Светът се превръща в мозайка от различни епохи – от праисторическия период до 2037 г.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 120
Перейти на страницу:

— Сигурно се карат дали ударът в Окото може да се зачита за случайно отскачане — обясни Ръди.

— Не разбирам от крикет — каза тя.

Благодарение на всички тези прояви на инициативност от двете страни към края на втория ден напрежението и враждебността бяха преодолени. Скоро британците се разхождаха свободно из лагера на македонците, разменяха с тях храна и сувенири — ботуши и шлемове, снимки, мъниста и устни хармоники срещу древни оръжия. Оказа се, че някои от проститутките са готови да предложат услугите си на тези мъже от бъдещето напълно безплатно.

На третия ден Евмений изпрати делегация, която покани капитан Гроув и свитата му на официално посещение при царя.

22

Картата

От всичко Коля най-много мразеше калта. След няколко дни в палатковия град се чувстваше мръсен като истински монголец и почти усещаше как по тялото му — извор на свежа кръв — пълзят хиляди гадинки. Ако не го довършеше някое хранително отравяне, сигурно щеше да издъхне от източване на кръв.

Но Сейбъл смяташе, че всичко това е необходимо за адаптацията им.

— Погледни Йе Лю — каза тя. — Той е цивилизован човек. Да не мислиш, че е израсъл в подобна помийна яма? Разбира се, че не. Но се налага да търпи.

Беше права естествено. Но от това животът му при монголите не ставаше по-лек.

Чингис хан, оказа се, бе търпелив човек.

Нещо необяснимо се бе случило със света. Нещо, което бе унищожило границите на Великата монголска империя, бе премахнало междинните станции, бе променило климата. Но каквото и да бе то, едва ли беше повод за опасения — който е изградил веднъж империя, може да го направи и втори път. Монголите бяха свикнали да събират изчерпателни сведения преди нанасянето на решаващия удар и за момента Чингис хан предпочиташе да изслушва съветниците си.

През този период на бездействие той си даваше сметка за необходимостта да поддържа армията си в готовност. Ето защо бе оповестена стриктна програма за обучение, включваща дълги походи и тренировка по езда. Освен това беше организиран и батуе — лов, който включваше хиляди участници и много километри от местността. Чудесно упражнение за придвижване из променлив терен, стрелба с лък, дисциплина, поддържане на връзка между отрядите и физическо натоварване. Това бе знаменателно събитие, което се превърна в празник — ловът заемаше особено място в душата на всеки монголец.

Междувременно Сейбъл изучаваше града от юрти. Особен интерес проявяваше към войниците, най-вече за да изучи начина им на водене на бой.

Присъствието й обикновено ги дразнеше. Коля научи, че най-честият начин да си намериш жена тук е като я откраднеш от юртата на съседа. Ако не се броеше това, жените имаха изненадващо влияние в монголското общество — стига да бяха членове на Златната фамилия. Първата съпруга на Чингис хан, Борте, която бе връстница на хана, имаше ключова роля при вземането на важни държавнически решения. Но жените не се биеха. Тъкмо по тази причина войниците се отнасяха с боязън и недоволство към жената от бъдещето и нямаха никакво намерение да удовлетворяват любопитството й.

Повратният момент настъпи, когато един пиян войник, попрекалил с оризовото вино, забрави за могъществото на Небесата и се опита да скъса комбинезона на Сейбъл. Беше едър и здрав мъжага, ветеран от първия поход срещу руснаците и вероятно бе отговорен за смъртта на стотици. Но се оказа безпомощен пред бойното изкуство от двайсет и първи век. Успя само да разголи гърдите на Сейбъл, след което се озова на земята и приключи схватката с две фрактури на един и същи крак.

След този случай отношението към Сейбъл видимо се промени. Позволиха й да ходи навсякъде, а тя се погрижи разказът за злополучния инцидент да стигне до ушите на всички придворни. Ала въпреки успешния завършек на историята Коля имаше усещането, че монголите се отнасят към нея с неприязън.

От друга страна, той също се дразнеше от поведението й. Отдавна забравила страха, с всеки изминал ден тя трупаше увереност и преодоляваше всякакви ограничения и забрани.

Сякаш вълшебното й преместване в този отрязък от тринайсети век бе освободило в душата й нещо първично.

Коля предпочиташе да прекарва времето си с Йе Лю, главния съветник на императора.

Роден в една от съседните страни, Йе Лю бил докаран в монголския лагер като пленник — астролог по професия, той бързо се издигнал сред невежите монголци. На Йе Лю и още неколцина образовани мъже далновидният Чингис хан бе възложил да поемат администрацията на разрастващата се империя.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)