Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Била ли си се някога?

Фрида не отговори. Веднъж-два пъти й се беше случвало.

— Мразя да се бия — каза Лев. — Страхът, кръвта… Хората, които смятат, че боят е шега работа, те просто… — Той едва не се изплю в знак на презрение. — Или се биеш истински, или не се биеш. При истинския бой хората си нанасят жестоки удари и рани. Аз по принцип не се бия. — Лев погледна ръката си с горчивина. — Но когато ми се случи, се бия на живот и смърт. Без задръжки, без почивка. Нещо като любовта между двама души.

— Като любовта между двама души — бавно повтори думите му Фрида и млъкна.

— Приближаваш се до другия, усещаш мириса му, усещаш докосването му, усещаш дъха му и нищо не може да те спре. Повечето хора не могат да го направят. Говорих с Джоузеф и мисля, че ти, Фрида, си от онези, които могат да го направят. — Някак си разсеяно той извади нещо от джоба си. Отначало тя не видя какво е, но после разбра. Лев държеше острието на нож. Дръжката му беше от полирано тъмнокафяво дърво.

— Това за какво е? — попита Фрида.

— За теб е. Винаги го носи със себе си.

— Не ми трябва нож.

— Е, може би няма да ти се наложи да го използваш. — Той затвори ножа, наведе се и го пусна в джоба на якето й. — Внимавай. Остър'. Много.

— Но…

Лев поклати глава.

— Помни, всичко или нищо. Среден път няма. Ако имаш достатъчно… — Той не можа да се сети за думата и се опита да я обясни с жест.

— Кураж — подсказа му Фрида. — Достатъчно кураж за това.

— Да. Аз мисля, че ти имаш.

Лев си тръгна и Фрида го чу как отвори и затвори външната врата. Тя порови из саковете и извади четка и паста за зъби, сапун и хавлиена кърпа. Излезе от стаята и намери банята. Докато миеше зъбите си, забеляза розова пластмасова самобръсначка, оставена от едната страна на ваната и поставка, на която имаше шампоан, балсам за коса, пакет тампони, бурканчета с крем, черен молив за очи, пакет памук. Очевидно тези неща не принадлежаха на мъж.

Фрида се пъхна в леглото и угаси лампата, после полежа, загледана в тавана. Голяма назъбена пукнатина, подобна на брегова линия, минаваше по него от единия до другия край на стаята. Тя чу грохота на преминаващ товарен влак. Това продължи цяла вечност.

Събудиха я гласове. Фрида навлече дрехите си и когато излезе от стаята, гласовете се усилиха, след което се чу трясък, шум от счупено, а после силно тропане. Тя се отправи към кухнята. Отначало й беше трудно да разбере какво става. Една жена беше коленичила на пода и събираше парчета от счупена чиния. Фрида забеляза буйната й руса коса и тъмни дрехи, но не можеше да види лицето й. Друга жена стоеше права край мивката. Тя имаше кестенява коса, тъмни, почти черни очи и тропаше силно с дървена лъжица по металния ръб на мивката, за да придаде по-голяма тежест на онова, което казваше. Двете жени говореха едновременно и на висок глас, така че Фрида дори не можеше да разбере дали говорят на английски или на друг език.