Политичестки ред и политически упадък [bg]

В началото на предишната глава коментирам до каква степен гръцкото и южноиталианското общество се характеризират с недоверието, което изпитват към своите правителства и съграждани. Има ли връзка между доверието и доброто управление и ако е така, каква е тя?

Само по себе си доверието не е нещо добро или лошо. Ако съм заобиколен от крадци и мошеници, доверчивостта ми ще ми създава неприятности. Доверието е ценност само в общество, чиито членове уважават социални добродетели като честността, надеждността и откритостта. Само при тези условия то е надежден ориентир за сътрудничество. Разбира се, един опортюнист би се възползва от доверието на други хора, опитвайки се да ги измами, но това много скоро би довело до неговото отлъчване и изолиране от общността.

Обществата на високо доверие имат много предимства. Сътрудничеството е възможно и в общества на ниско доверие, но само чрез формални механизми. Деловите взаимоотношения се осъществяват чрез подробни договори, съдебни спорове, намеса на полицията и правоприлагане, тъй като често не се изпълняват договорените ангажименти. Ако живеете в квартал с висока престъпност, ще ви се наложи да се движите въоръжен или да не излизате вечер, да монтирате скъпи брави и аларми на вратата си, да си наемете частни охранители. В много бедни страни член на семейството остава по цял ден вкъщи, за да попречи на съседите да крадат от градината или да им отнемат цялата къща. Всичко това е причина за значителни разходи по сделките, които могат да бъдат спестени в общество на високото доверие. Освен това много общества на ниското доверие изобщо не осъзнават ползите от сътрудничеството.

Същото се отнася и до отношението на гражданите към управлението. Човек обикновено се придържа към законите, ако и други хора постъпват по този начин. В първия том на книгата представям доказателства, че уменията ни да съблюдаваме норми са генетично обусловени от човешката природа. В повечето общества спазването на законите само отчасти е пряко свързано със степента, до която правителствата могат да упражняват контрол и да налагат наказания за тяхното нарушаване. Спазването на законите се дължи по – скоро на факта, че повечето хора ги съблюдават и действат съобразно общоприетите норми. И обратно, ако един служител види, че негов колега взема подкуп, за да позволи на някого да „пререди опашката“, или ако един политик разбере, че конкурентна партия се облагодетелства от комисиони от обществени поръчки в негов ущърб, много по – вероятно е и единият, и другият да постъпят по същия начин. Ако много граждани укриват своите данъци (каквато е практиката в Гърция и Италия), всеки, който ги плаща в пълен размер, е глупак.

Следователно качеството на управлението зависи до голяма степен от доверието, или социалния капитал. Ако правителството не се справя с функциите си например при защитата на имуществените ми права или не успее да ме защити от престъпници или от токсични отпадъци, ще бъда принуден сам да защитя своите интереси. Както в случая със Сицилия, възникването на мафията е свързано с неспособността на Бурбоните, а впоследствие и на италианската държава да направят тъкмо това, което принуждава хората да наемат „мъже на честта“, за да им осигурят защита. Но тъй като не може да се разчита на самите мафиоти, недоверието към правителството прераства в недоверие към всички.