Светлина в пукнатините [bg]

Денят бе ясен. Осъзна, че е събота. Слънцето тъкмо се бе издигнало над хоризонта, но хлапетата изглеждаха така, сякаш играеха от часове и можеха да продължат цял ден само с кратки почивки, за да пийнат горещ шоколад.

Главният инспектор спусна прозореца и дръпна завесите докрай, сетне се обърна. В къщата бе тихо. За миг бе забравил, че не се намира в пансиона на Габри, а в дома на Емили Лонпре.

Тази спалня бе по-голяма от стаичката, която наемаше в пансиона. На една от стените имаше камина, подът бе покрит с широки чамови дъски, а на флоралните тапети отдавна им бе минала модата. От двете страни имаше прозорци, които изпълваха помещението с ярка и приятна светлина.

Гамаш погледна часовника до леглото и се стресна, когато установи, че е почти осем. Беше се успал. Не си направи труда да настрои будилника си предишната вечер, защото беше сигурен, че както обикновено ще се събуди сам в шест сутринта. Или Хенри ще го побутне по същото време.

Но и двамата бяха потънали в дълбок сън и щяха все още да спят, ако не беше внезапната промяна на резултата в играта на площада.

След като си взе бърз душ, Гамаш слезе с Хенри на долния етаж, даде храна на кучето, пусна кафеварката, а после сложи каишка на врата на четириногия си приятел и го изведе на разходка около селския площад. Докато обикаляха, главният инспектор наблюдаваше играта на хокей, а Хенри опъваше повода си, като че ли изгаряше от желание да се включи в играта с другите деца.

— Радвам се, че държиш глупавия звяр на каишка. Опасен е.

Детективът се обърна и видя как по замръзналата улица към тях се приближават Рут и Роза. Патицата бе обута с мънички плетени ботушки и сякаш леко куцукаше, подобно на стопанката си. Рут пък като че ли бе започнала да се клатушка, подобно на Роза.

Ако хората наистина заприличваха на домашните си любимци, Гамаш очакваше всеки момент да му поникнат огромни уши, а на лицето му да се изпише игриво и леко разсеяно изражение.

Но Роза бе нещо повече от домашен любимец за Pyт, а Рут не беше просто поредният човек за патицата.

— Хенри не е глупав звяр, мадам — рече Гамаш.

— Знам — сряза го поетесата. — Говорех на Хенри.

Немската овчарка и патицата се гледаха втренчено. За всеки случай детективът хвана по-здраво кучешкия повод, но нямаше за какво да се тревожи. Роза стрелна глава, сякаш да клъвне с клюна си, а Хенри отскочи назад, скри се зад краката на Гамаш и вдигна поглед към него.

Гамаш и Хенри се спогледаха с вдигнати вежди.

— Подай! — изкрещя Рут на хокеистите. — Не дръж шайбата!

Всеки, който я чуеше, щеше да разбере, че последното изречение завършваше с едно премълчано "говедо".

Момчето подаде шайбата, но прекалено късно. Запрати я в една снежна пряспа. Обърна се към Рут и сви рамене.

— Няма нищо, Етиен — каза му Рут. — Другия път недей да спиш.

— Oui, тренер.

— Проклетите хлапетии никога не слушат — измърмори Рут и им обърна гръб, но през това време няколко от играчите бяха забелязали старицата и Роза и спряха, за да помахат.