Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Мамка му, помисли си Аксел.
— Поздравления, Аксел — усмихна се Хана. — Вече си собственик на 200 прогизнали броя „Дагенс Нюхетер“.
Мамка му, помисли си Аксел. Цялата обуздана енергия, цяла вечер никакъв секс, но може би някой и друг намек за нещо подобно, а сега вече се изложи, какво да я прави тая количка. Ще хвърля едно око, каза си той, после ще я завлека нагоре и ще я зарежа в храсталака.
Най-напред отвърза връзките, отвори платнения капак. Съдържанието я изпълваше цялата и бе опаковано в черен найлон. Първо попила с ръце. Твърдо, обло, определено не бяха стикове за голф, но и вестници не бяха, не. После разкъса найлона, за да види какво е.
— Ще има ли вътре поне компенсация за находката ти? — попита Хана, която бе приклекнала на скалата.
Малко са детински тези работи, помисли си тя.
— Мамка му — изрева Аксел, отскачайки от чантата. — Мамка му, мамка му, мамка му — продължи да пищи, бранейки се с ръце срещу въздуха.
— Какви ги вършиш? — попита Хана, която започваше здравата да се нерви. — Да не репетираш за „Оскар“?
— Бахти — отвърна Аксел. — В чантата има труп. После отърча да вземе дрехите си. При това чисто гол, му мина през ума.
— Какво ще правим сега, мамка му? — попита Аксел и вдигна брадичка към чантата, което си стоеше на брега до водата. Хич не възнамеряваше да погледне повторно, за да се увери относно находката — не, най-лесното беше просто да се махнат оттам. Поне вече не беше гол. Но ужасно зъзнеше, чак се тресеше. Да не говорим за оная му работа — чувстваше я, все едно цяла зима я бе киснал в дупка в леда.
— Да се чупим — предложи ѝ. — Да се чупим — повтори.
— Луд ли си — отвърна Хана. — Трябва да викнем ченгетата, нали разбираш.
После Хана Бродин, 17, набра спешния номер 112 на мобилния си телефон и бързо я свързаха с централата на полицията. Свързаха я без проблем, понеже звучеше досущ като човек, който се обажда, за да съобщи за току-що намерен във водата труп.
— Труп във водата близо до брега? — попита операторката.
Горкото момиче, помисли си. Труповете във водата не са никак приятна гледка, знаеше го от личен опит.
— Намира се в чанта — обясни Хана.
— В чанта във водата? — поиска да уточни операторката.
Какви ги говори, помисли си.
— Беше във водата. Чантата. Гаджето ми тръгна да се къпе и тогава я намери. После я изтеглихме на сушата и погледнахме вътре. Той погледна. Не аз.
— Спокойно — каза ѝ операторката. — Останете на мястото двамата с гаджето ти, не се връщайте при чантата, не затваряй телефона, ще се погрижа да пратя радиопатрул, който да ви помогне, а с теб ще си говорим през това време.
— Благодаря — отвърна Хана.
Гаджето ми, помисли си Аксел. Значи не е съвсем безнадеждно въпреки случващото се с онази му работа и факта, че се тресе от студ.
Първата кола на мястото бе радиопатрул от Вестерурт с инспектор Холм и полицай Ернандес. Не се наложи нито Аксел, нито Хана да вдигат ръце, да застават в разкрачен стоеж или дори да бъдат претърсени. Холм ги освети с фенерчето си, кимна приветливо и се представи.
— Казвам се Карсген Холм. Колежката ми е Магда Ернандес.
После се доближи до чантата, освети я с фенерчето, кимна на Ернандес и измъкна радиопредавателя.
Тя пък се погрижи за Хана и Аксел. Извади одеяло от багажника и предложи да се настанят на задната седалка.
— За да не мръзнете — усмихна им се. — Съвсем скоро ще оправим тая работа, после обещавам да ви закараме у дома.
Мааайко, кво ченге, помисли си Аксел. Тая ми обра точките: единайсет от десет възможни.
36
Аника Карлсон обобщи положението, докато шофираше. Двама младежи на седемнайсет години. Момиче и момче. Живущи на Юнгфрюдансен в Солна, на върха на склона над езерото Улвсунда. Слезли да се изкъпят в 23:30 през нощта. Сградата им се намира на не повече от сто метра от брега.
— Явно младежът е скочил, а приятелката му го е гледала от скалата. Гмурнал се е почти право върху голяма чанта, доколкото разбирам. После я е извлякъл до брега и я е измъкнал на сушата. Поглежда в чантата и вижда, че в нея има труп.
— И откъде, по дяволите, да знаем, че е Акофели? — попита Бекстрьом.
Посред нощ, тъмно като в рог и черньо в чанта, помисли си. Акофели ли? Ехей, то тук гъмжи от чернилки, помисли си той.
— Холм и Ернандес са били първият патрул на мястото — обясни Аника Карлсон. — Холм е почти сигурен, че е Акофели. При това твърди, че е разпознал чантата. Явно е същата, с която Акофели е разнасял вестниците. Голяма чанта на колелца.