Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 130
Перейти на страницу:

Мамка му, помисли си Аксел.

— Поздравления, Аксел — усмихна се Хана. — Вече си собственик на 200 прогизнали броя „Дагенс Нюхетер“.

Мамка му, помисли си Аксел. Цялата обуздана енергия, цяла вечер никакъв секс, но може би някой и друг намек за нещо подобно, а сега вече се изложи, какво да я прави тая количка. Ще хвърля едно око, каза си той, после ще я завлека нагоре и ще я зарежа в храсталака.

Най-напред отвърза връзките, отвори платнения капак. Съдържанието я изпълваше цялата и бе опаковано в черен найлон. Първо попила с ръце. Твърдо, обло, определено не бяха стикове за голф, но и вестници не бяха, не. После разкъса найлона, за да види какво е.

— Ще има ли вътре поне компенсация за находката ти? — попита Хана, която бе приклекнала на скалата.

Малко са детински тези работи, помисли си тя.

— Мамка му — изрева Аксел, отскачайки от чантата. — Мамка му, мамка му, мамка му — продължи да пищи, бранейки се с ръце срещу въздуха.

— Какви ги вършиш? — попита Хана, която започваше здравата да се нерви. — Да не репетираш за „Оскар“?

— Бахти — отвърна Аксел. — В чантата има труп. После отърча да вземе дрехите си. При това чисто гол, му мина през ума.

— Какво ще правим сега, мамка му? — попита Аксел и вдигна брадичка към чантата, което си стоеше на брега до водата. Хич не възнамеряваше да погледне повторно, за да се увери относно находката — не, най-лесното беше просто да се махнат оттам. Поне вече не беше гол. Но ужасно зъзнеше, чак се тресеше. Да не говорим за оная му работа — чувстваше я, все едно цяла зима я бе киснал в дупка в леда.

— Да се чупим — предложи ѝ. — Да се чупим — повтори.

— Луд ли си — отвърна Хана. — Трябва да викнем ченгетата, нали разбираш.

После Хана Бродин, 17, набра спешния номер 112 на мобилния си телефон и бързо я свързаха с централата на полицията. Свързаха я без проблем, понеже звучеше досущ като човек, който се обажда, за да съобщи за току-що намерен във водата труп.

— Труп във водата близо до брега? — попита операторката.

Горкото момиче, помисли си. Труповете във водата не са никак приятна гледка, знаеше го от личен опит.

— Намира се в чанта — обясни Хана.

— В чанта във водата? — поиска да уточни операторката.

Какви ги говори, помисли си.

— Беше във водата. Чантата. Гаджето ми тръгна да се къпе и тогава я намери. После я изтеглихме на сушата и погледнахме вътре. Той погледна. Не аз.

— Спокойно — каза ѝ операторката. — Останете на мястото двамата с гаджето ти, не се връщайте при чантата, не затваряй телефона, ще се погрижа да пратя радиопатрул, който да ви помогне, а с теб ще си говорим през това време.

— Благодаря — отвърна Хана.

Гаджето ми, помисли си Аксел. Значи не е съвсем безнадеждно въпреки случващото се с онази му работа и факта, че се тресе от студ.

Първата кола на мястото бе радиопатрул от Вестерурт с инспектор Холм и полицай Ернандес. Не се наложи нито Аксел, нито Хана да вдигат ръце, да застават в разкрачен стоеж или дори да бъдат претърсени. Холм ги освети с фенерчето си, кимна приветливо и се представи.

— Казвам се Карсген Холм. Колежката ми е Магда Ернандес.

После се доближи до чантата, освети я с фенерчето, кимна на Ернандес и измъкна радиопредавателя.

Тя пък се погрижи за Хана и Аксел. Извади одеяло от багажника и предложи да се настанят на задната седалка.

— За да не мръзнете — усмихна им се. — Съвсем скоро ще оправим тая работа, после обещавам да ви закараме у дома.

Мааайко, кво ченге, помисли си Аксел. Тая ми обра точките: единайсет от десет възможни.

36

Аника Карлсон обобщи положението, докато шофираше. Двама младежи на седемнайсет години. Момиче и момче. Живущи на Юнгфрюдансен в Солна, на върха на склона над езерото Улвсунда. Слезли да се изкъпят в 23:30 през нощта. Сградата им се намира на не повече от сто метра от брега.

— Явно младежът е скочил, а приятелката му го е гледала от скалата. Гмурнал се е почти право върху голяма чанта, доколкото разбирам. После я е извлякъл до брега и я е измъкнал на сушата. Поглежда в чантата и вижда, че в нея има труп.

— И откъде, по дяволите, да знаем, че е Акофели? — попита Бекстрьом.

Посред нощ, тъмно като в рог и черньо в чанта, помисли си. Акофели ли? Ехей, то тук гъмжи от чернилки, помисли си той.

— Холм и Ернандес са били първият патрул на мястото — обясни Аника Карлсон. — Холм е почти сигурен, че е Акофели. При това твърди, че е разпознал чантата. Явно е същата, с която Акофели е разнасял вестниците. Голяма чанта на колелца.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)