Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Това им попречи толкова, колкото и всичко останало. Всички джуджета под командването на Ром бяха готови при нужда да се простят с живота си.
Грим Батол изглеждаше точно толкова страховита, колкото Верееса я помнеше. Тя потръпна и за миг й се прииска Ронин да бе с нея. Но в допълнение на другите му задачи, той беше единственият, който можеше да остане при децата.
За тях се грижеше Джейлиа — храбра акушерка, която имаше шест свои деца и беше едновременно баба и втора майка за близнаците. Но тя нямаше как да ги защитава. „Моля се да се видим отново след всичко това“, мислеше си Верееса за съпруга и децата си. Но, в противен случай, тя поне щеше да се погрижи злото на братовчед й да не заплаши отново семейството й.
Твърде голяма част от рода й загина в предишните войни, а съдбата на сестра й, Силванас, се оказа дори още по-страховита. Не стигаше това, ами после се появиха и кървавите елфи. Толкова много от вида й загърбиха традициите си и поеха по тъмния път, защото не можеха да понесат страданието от загубата на енергиите на Слънчевия извор.
Верееса помнеше собствения си глад и се чудеше дали щеше да се присъедини към останалите, ако Ронин не й беше помогнал да се съвземе. И много по-късно, когато усещането за немощ отново се появи, вече имаше близнаци. Те имаха нужда от нейната обич и това й беше достатъчно.
Верееса добре познаваше Зендарин от времето, когато двамата бяха още малки. Той беше амбициозен, но тогава поривът му беше твърде невинен. Той искаше да се издигне сред хората си, независимо колко трудно беше за един елф да се откъсне от кастата си. Верееса го разбираше, защото самата тя също до известна степен не се вписваше в полковия модел на обществото на висшите елфи. Но, когато той се превърна в кървав елф, цялата му амбиция се насочи към едно-единствено нещо — да събира все повече и повече магия, с която да задоволява неутолимия си глад и в същото време да му дава сили да взема от другите още и още.
Верееса беше чувала откъслечни истории за непристойните му дела, но никога не го бе смятала за проблем. Като кървав елф, той беше част от Ордата, а Алиансът не спираше да се бори срещу нея. Верееса очакваше рано или късно той да прекрачи границата и някой магьосник или паладин да го ликвидира. Но после Зендарин набеляза децата й за следващата си цел. Както Верееса, така и Ронин смятаха, че децата им ще са специални, след като са плод на любовта между висш елф и човек. Потенциалът им се усещаше в самото им присъствие.
Още след раждането им съпругът й беше казал нещо и тя чак сега осъзна, че това е било пророчество, без той самият да е предполагал. „Надявам се да пораснат — беше прошепнал червенокосият заклинател в едно от мрачните си настроения. — Надявам се да пораснат…“
Кратък коментар, но много сложен, имайки предвид опасностите. Докато си мислеше за всичко това, Верееса приготви една стрела. Мечът, подарен й на раздяла от съпруга й, висеше в ножницата на кръста й.
„В очите или точно под брадичката, в горната част на гърлото — беше й казал Ром. — Ако искаш да убиеш драконспон или се надяваш да събориш драконид, това са най-добрите ти варианти, милейди.“
Рейнджърът внимателно огледа местността. Донякъде зрението й беше поне толкова добро в тъмното, колкото на джуджетата. Но черните люспести кожи на драконидите и драконспоните ги правеха особено трудни мишени. Скардините бяха по-лесни за прицел, но тя не желаеше да хаби стрелите си за тях. Въпреки това, първото същество, на което се натъкна, беше скардин. Противното създание седеше на една скала и душеше въздуха като куче, докато дъвчеше някакво тъмно парче месо, вероятно от някой злощастен гущер.
Верееса опъна тетивата и я пусна. Стрелата цъфна на гърдите на скардина. Люспестото джудже изплю хапката си и падна по лице от скалата. Както рейнджърът очакваше, звукът от удара на тялото му беше заглушен. В тъмното се размърдаха няколко фигури на джуджета, приближавайки се до пещерните входове. Плътно до Верееса дренаята чакаше търпеливо. Елфата беше предупредила Ириди да не се отделя от нея и да я следва, докато е възможно. Ириди никога досега не бе идвала в Грим Батол, а елфата имаше няколко спомена… и малко повече премълчани кошмари.
Високо на хребета се появи още един скардин. Верееса изруга под нос. Тя не искаше да убива скардини, но отново нямаше избор. По-лошото бе, че съществото наблюдаваше от място, до което дори опитният рейнджър трудно можеше да постигне точен изстрел. Дренаята сложи ръка на рамото й и прошепна: