За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
След битките при Требия, Тразимен и Кан Ханон става все по-твърд в своето решение: у него се засилва не недоверието, а страхът.
Глава VII
Продължение на същата тема
Завоеванията, които извършват демокрациите, имат още една слаба страна. Тяхното управление е винаги ненавистно за покорените държави. То изглежда като монархическо; но в действителност е дори по-сурово от монархическото, както ни показва опитът от всички времена и на всички страни.
Покорените народи при такива случаи се намират в тежко положение; те не могат да се ползуват нито от преимуществата на републиката, нито от преимуществата на монархията.
Това, което казах за народната държава, може да се каже и за аристократическата.
Глава VIII
Продължение на същата тема
И така, когато една република държи в подчинение някой народ, тя трябва да се стреми да премахне неудобствата, произтичащи от тоя ред на нещата, и да даде на тоя народ добро политическо право и добри граждански закони.
Една италианска република36 е държала под своя власт островитяни; но нейното политическо и гражданско право по отношение на тях са били порочни. Всички си спомнят за дадената от нея амнистия, в акта за която е казано, че вече няма да бъдат присъждани телесни наказания по усмотрение на губернатора. Често виждаме народите да искат привилегии; тук суверенът дава привилегия, обща за всички нации.
Глава
I
X
За монархията, която покорява съседните си страни
Ако една монархия съществува дълго преди да е отслабнала от прекомерно разширение, тя не ще загуби силата си, докато съседните й монархии не я притиснат.
Но нейните завоевания трябва да продължат само дотогава, докато остават в границите, характерни за тоя вид управление. Благоразумието й предписва тя да се спре веднага щом престъпи тия граници.
Необходимо е при тоя вид завоевания нещата в завоюваната страна да се оставят така, както са си били: същите съдилища, същите закони, същите обичаи, същите привилегии; нищо друго не трябва да се променя, само армията и името на суверена.
Когато монархията разшири границите си чрез завладяване на няколко съседни провинции, тя трябва да управлява тези провинции много меко.
В монархия, която дълго време е водела завоевателна политика, областите, които са били нейни предишни владения, обикновено се изтощават много. Те страдат и от новите, и от старите злоупотреби; и често една голяма столица, която поглъща всичко, ги обезлюдява. Но ако монархията, след като е завладяла всичко наоколо, се отнася с покорените народи така, както със своите, тя ще загине; покорените провинции ще изпращат данъци на столицата, без да получават нищо; пограничните области ще се разорят и следователно ще отслабнат; населението в тях ще бъде изпълнено с неприязън; поддържането на армия, която да остане там и да действува, ще стане по-несигурно.
Такова е неизбежното положение на монархия, която води завоевателна политика; ужасяващ разкош в столицата, мизерия в отдалечените провинции, изобилие в покрайнините — точно както на нашата планета — огън в центъра, зеленина на повърхността, суха, студена и безплодна земя между тях.
Глава X
За монархията, която завладява друга монархия
Понякога една монархия завладява друга. Колкото тази друга монархия е по-малка, толкова по-лесно тя се задържа чрез крепости; колкото е по-голяма, толкова по-лесно се запазва чрез колонии.
Глава XI
За обичаите
на победения народ
При този вид завладявания не е достатъчно на победения народ да бъдат оставени собствените му закони; може би по-необходимо е да се запазят обичаите му, защото един народ винаги познава, обича и защищава повече обичаите, отколкото законите си.
Французите са били изпъдени девет пъти от Италия затова, че, както казват историците, са се гаврели с жените и момичетата. Прекалено много е за един народ, който страда от високомерието на победителя, да търпи още и неговата невъздържаност и неговото безсрамие, което без съмнение е още по-нетърпимо, защото увеличава безкрайно оскърбленията.
Глава XII
За един закон на Кир
Аз не намирам за добър закона на Кир, според който на лидийците се е разрешавало да се занимават само с низки и срамни професии. Истина е, той насочил вниманието си към обект с най-голяма важност — опасение от въстания, а не от нашествия. Обаче нашествията ще настъпят скоро; двата народа ще се смесят и ще започнат да се развращават един друг. Аз бих предпочел законите да поддържат суровостта на победителя, отколкото изнежеността на победения.