Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Това беше ослепително бъдеще. Някои се плашеха и се надяваха, че идеята е неосъществима. Но дълбоко в душата си и те разбираха, че щом науката приема нещо за възможно, то в края на краищата ще се сбъдне…
Такава беше Нова Атина и нейните мечти. Тя се надяваше да стане това, което е била Атина в античността, като притежава машини вместо роби и наука вместо суеверие. Но беше рано да се съди дали опитът ще се увенчае с успех.
Шестнадесет
Джефри Грегсън беше единственият островитянин, който никак не се интересуваше нито от естетика, нито от наука — двата главни предмета, които поглъщаха родителите му. Но по строго лични причини той от цялата си душа одобряваше Колонията. Омагьосваше го морето, до което можеше да се стигне в която и да е посока само след броени километри. Почти целия си кратък живот той беше провел далече от всякакви брегове и все още не бе свикнал с новото усещане за обкръженост от вода. Плуваше добре и често, нарамил плавници и маска, се отправяше на велосипед заедно със свои връстници на изследвания в близката плитководна лагуна. Отначало Джийн се безпокоеше, но след като няколко пъти се гмурка сама, престана да се бои от морето и от странните му обитатели и позволи на сина си да се развлича, както му е угодно, но при едно условие — никога да не плува сам.
Изключително много одобряваше новото местожителство и другият член на семейство Грегсън — златистата красавица порода ретривър Фей. Джордж се смяташе за стопанин на кучето, но тя рядко се откъсваше от Джефри. Те двамата не се разделяха по цели дни — не биха се разделяли и нощем, но Джийн бе непреклонна в това отношение. Само когато Джефри излизаше на велосипед, Фей оставаше у дома — лежеше на прага, равнодушна към всичко, отпуснала муцуна върху предните си лапи, и неотклонно гледаше към пътя с влажни от скръб очи. Джордж се чувстваше леко засегнат, защото Фей и документът за родословие му струваха порядъчна сума. Явно трябваше да изчака следващото поколение, което щеше да се появи след три месеца — тогава най-после щеше да има собствено куче. Джийн обаче имаше други възгледи по този въпрос. Тя считаше, че Фей е много мила, но къщата спокойно може да мине и без второ куче.
Единствена Дженифър Ан не беше решила засега дали й харесва в Колонията. В това нямаше нищо странно, като се знае, че до момента тя беше видяла от целия свят само пластмасовите преградки на своето креватче и дори не подозираше, че зад тях съществува някаква Колония.
— Защо се получава винаги така — оплака се Джордж, — че когато аз попадам вкъщи, Джеф непременно е изчезнал някъде? Къде се е дянал сега?
Джийн повдигна очи от плетивото си — този старинен занаят се беше възродил скоро с голям успех. Подобни моди се сменяха на острова доста бързо. Благодарение на новото увлечение мъжете в Колонията бяха пременени с разноцветни пуловери, които не можеха да се носят в дневната жега, но след залез слънце се навличаха едновременно от всички.
— Джеф отиде с приятели до Спарта — отвърна Джийн. — Обеща да се върне към обяд.
— Всъщност дойдох вкъщи, за да поработя — колебливо каза Джордж, — но времето си го бива и май ще отида и аз да се изкъпя. Каква риба да ти донеса?
Джордж не се беше връщал с риба у дома нито веднъж, а и тази в лагуната бе много хитра и никак не се ловеше. Джийн се канеше да му напомни за това, когато следобедната тишина внезапно бе нарушена от звук, който и в предишните мирни години е вледенявал кръвта и е изпълвал сърцата с лоши предчувствия.
Почти столетие се беше увеличавало налягането в нажежения мрак дълбоко под дъното на океана. От времето, когато тук се беше образувал подводен каньон, бяха минали геологически епохи, но изтерзаните скали така и не се бяха примирили с новото си положение. Множество пъти огромните дълбинни пластове се бяха тресли и колебали под невъобразимата тежест на водата, която нарушаваше несигурното им равновесие. Сега те отново бяха готови да се наместват.
Джеф изследваше каменистите падини под стръмния бряг на Спарта — можеше ли да има нещо по-увлекателно? Той не би могъл да знае по-рано какви чудати същества се криеха тук от могъщите вълни, които непрестанно се надигаха от Тихия океан и се разбиваха в рифовете. Това беше страната на вълшебствата за всяко момче и сега Джеф бе неин господар — приятелите му тръгнаха към планината.