Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Денят беше тих и спокоен, нямаше никакъв вятър и дори вечният ропот на вълните зад рифа днес бе някак замислено приглушен. Палещото слънце беше преполовило пътя си към залеза, но за Джеф, който имаше смугъл загар с цвета на червено дърво, не бяха страшни и най-горещите му лъчи.
Брегът тук представляваше стръмна песъчлива ивица, която рязко се спускаше към лагуната. Водата беше прозрачна като стъкло — всички камъни, които се виждаха ясно в нея, бяха познати на Джеф не по-малко от заоблените скални късове и хълмчета на сушата. На дълбочина около десет метра се виждаха покритите с водорасли останки на древна шхуна, която беше потънала преди цели двеста години. Джеф и приятелите му не веднъж бяха изследвали този стар корпус, но надеждите им да открият съкровище така и не се сбъдваха. Намериха само облепен с малки раковини компас.
И изведнъж нещо сякаш сграбчи брега със здрава хватка и го разтърси. Трептенето премина за един миг и Джеф си помисли, че само му се е сторило. Като че главата му се замая за секунда — наоколо нищо не се беше изменило. Водите на лагуната както преди бяха прозрачни и на небето нямаше дори едно облаче — нищо застрашително. А после започна да става нещо много странно.
Водата започна да отстъпва от брега толкова бързо, колкото никога при отлив. Много удивен, но не и изплашен, Джеф гледаше как мокрият пясък се оголва, искри на слънцето и се движи след отстъпващия океан. Джеф не искаше да пропусне нищо — подводният свят беше изпълнен с чудеса, които сега можеха да се открият. А лагуната ставаше все по-малка, мачтата на потъналата шхуна вече се показваше над водата и продължаваше да се извисява — водораслите по нея, лишени от привичната си опора, безсилно увиснаха. Джеф нетърпеливо бързаше — скоро, по-скоро, напред го чакаха неведоми открития!
Тук той чу странен звук откъм рифа. Никога не бе чувал нещо подобно и се спря, като се опитваше да разбере какво е това — приличаше на боси крака, които бавно се забиваха в мокрия пясък. На няколко крачки от него се мяташе в предсмъртни конвулсии голяма риба, но Джеф само я стрелна с поглед. Той застина и внимателно се вслуша, а шумът, който идваше от рифа, все повече се усилваше.
Това бяха странни звукове — нещо като шуртене и свистене — сякаш река се е устремила в тясна клисура. Беше гневният глас на океана, който не искаше да отстъпва и губеше — но за кратко време — пространствата, които владееше по право. През причудливо изваяните клони на коралите и през подводните пещери се източваха от лагуната в необятността на Тихия океан милиони тонове вода.
Но те много скоро щяха да се върнат.
Няколко часа по-късно една от спасителните групи намери Джеф на върха на огромен коралов блок, издигнат на двайсет метра над обичайното равнище на водата. Изглеждаше не толкова уплашен, колкото огорчен от загубата на велосипеда си. Беше и порядъчно изгладнял — част от дигата бе рухнала и пътят към дома му беше отрязан. Когато го намериха, вече мислеше да се добере до Атина с плуване и сигурно щеше да успее без особени трудности, освен ако постоянните течения не го отнесяха далеч от брега.
Джийн и Джордж видяха с очите си всичко — от първата минута, когато се стовари ударът на вълната цунами, до края. Тези части на Атина, които бяха разположени близо до водата, пострадаха силно, но никой не загина. Сеизмографите предупредиха за опасността само петнайсет минути по-рано, но това стигна, за да се изнесат хората по-нависоко, където бяха в безопасност от вълната. Сега Колонията лекуваше раните си и създаваше легенди, които от година на година щяха да се разказват с все по-голямо вълнение.
Когато спасителите върнаха Джеф у дома, Джийн се разплака. Тя вече беше решила, че той е отнесен от вълната. Примряла от ужас, тя сама бе видяла как с грохот в далечината се надигаше черната, увенчана с бял гребен водна стена, която рухна и удави подножието на Спарта с кипящата си пяна. Беше й невъзможно да си представи, че Джеф е успял да достигне до безопасно място.
Самият той не успя да обясни смислено какво точно се е случило. Когато хапна и си легна, Джийн и Джордж седнаха до леглото му.
— Спи, миличък, и забрави това, което се случи — каза Джийн. — Всичко страшно отмина.
— Но аз не се уплаших — запротестира Джеф. — Беше много интересно.
— Много добре — каза Джордж. — Ти си смело момче. Браво, че си съобразил да избягаш навреме! Аз и по-рано съм чувал за тези цунами. Когато водата отстъпва, някои тръгват след нея по оголеното дъно, за да го разгледат, и тогава вълната се сгромолясва отгоре им.