Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— И красиво — прошепна тя, загледана в лицето му.
— Не казах това.
Нямаше нужда да го казва. То бе изписано по лицето му. Макар Крейда да не бе красива за останалия свят, тя бе красива за него.
— Твоят дом.
— Да — усмихна се той. — Моят дом. — Той отвърна поглед от лицето й. — Сигурен съм, че домът, който ти ще си избереш, ще изглежда много по-гостоприемен.
— Все още не зная как ще изглежда. Но ще го позная, когато го видя.
— Толкова ли си сигурна?
Тя кимна.
— Винаги познавам кога нещо ще ми принадлежи, ще бъде истински мое. Първия път, когато зърнах Каролин, знаех, че тя ще стане моя приятелка. Същото беше и с Кеърд.
Той се разсмя.
— Ако Кеърд служи за пример, тогава се обзалагам, че красотата няма да има нищо общо с избора ти.
— Наистина всичко е като парченцата на мозайката, които се нареждат едно по едно. Може да се наложи да търсиш нещо дълго време, но щом го видиш, разбираш, че точно това ти трябва.
— Ами ако не го открием? Готова ли си да се примириш с нещо, което не отговаря на мечтата ти?
— Не, това няма да е… — Тя внезапно осъзна, че той бе говорил за „ние“. — Но няма нужда и ти да се притесняваш. Щом измине годината, ще поискам да изпълниш обещанието си и да ми осигуриш средствата, но аз сама ще намеря пътя си.
Той застина.
— Сигурно се очаква ей така да те оставя да се скиташ по широката земя — саркастично каза той. — Може би дори ще решиш да се присъединиш към трупа пътуващи артисти.
Грубостта му я прониза след нежността отпреди миг.
— Може и да реша — предизвикателно заяви тя.
Ръцете му се стегнаха някак собственически около нея.
— Ще е напълно в духа на глупостта ти да… Няма да го позволя.
— Ти няма да имаш думата по въпроса. Аз ще съм свободна от теб. — Кейт почувства, че собствените й думи породиха някаква болка дълбоко в душата й. Тя седна и се отдръпна от него. — Няма да ти се наложи дори да ме виждаш повече. Твоята Крейда ще е в безопасност.
— Върни се тук.
— Не искам. — Тя се обърна и го погледна. — И реших, че щом веднъж слезем от тази планина, повече няма да лягам с теб. Това е прекалено смущаващо.
— Но на теб ти харесва това смущаващо нещо.
— Тялото ми го харесва, но не е разумно.
Той присви устни.
— Пак ли говори Себастиан? Мислех, че вече приключихме с тези глупости.
— Това не е Себастиан — заекна тя. — Това съм аз. Не мога да бъда като теб. Не мога просто така да приема удоволствието. То… то ми влияе. Започвам да изпитвам… нещо.
— Нещо?
— Не зная. Обърква ме. То е сякаш… — Тя се опитваше да изрази с думи онзи смътен страх, който се спотайваше в дъното на съзнанието й. — Сякаш всеки път, когато се съединяваме, някаква камбана започва да бие все по-силно, и по-силно, и внезапно ушите ми зазвъняват и всичко в мен вибрира и трепти с този звук. Знам, че съм част от звъна и всеки път, когато камбаната удари, аз все повече се превръщам в част от нея. — Тя неспокойно прокара пръсти през косите си. — Това трябва, да престане.
— Не съм съгласен.
— Но какво ще стане, когато камбаната спре да звъни? — прошепна тя. — Сам видя колко решителна мога да бъда, когато се опитвам да задържа нещо, което желая. Ами ако реша, че искам този звън да продължи? — Тя поклати глава. — Знам, че ти не изпитваш същото, което изпитвам аз, че всичко това е само игра за теб, но не виждаш ли, че аз…
— Ще говорим за това по-късно — прекъсна я той, после отново я притегли в обятията си.
— Може да е прекалено късно.
— Заспивай — грубо каза той. — Омръзна ми да слушам за камбани, циркаджии и… Казах, че ще говорим за това по-късно.
Дишането на Кейт се успокои и постепенно стана по-дълбоко и равномерно. Робърт усети точно кога тя се понесе далеч от него и заспа. Тялото и съзнанието му бяха така съвършено настроени към нея, че сякаш познаваше всяка нейна реакция, всяка мисъл.
Ти не изпитваш същото, което изпитвам аз.
Самият той не искаше да знае как се чувства. Всичко, което желаеше, бе да продължава както сега: да чувства колко е стегната около него, да може да протегне ръка и да я докосне. Тя се наслаждаваше на онова, което той правеше с нея, и той няма да обръща внимание на думите й. Нямаше причина да се откаже от нея, докато разбере със сигурност дали е заченала дете, или не.