Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм бе изумена от думите на Грейди. Той пусна брадичката й и с връхчетата на пръстите си я погали по шията. Жестът бе толкова интимен, че плътта й продължи да гори дълго след като бе отдръпнал ръката си. Искаше й се да вярва, че Грейди се е оженил за нея, защото наистина я е желал, но някак не можеше да го приеме. Преди да се оженят, той бе признал, че в сърцето му няма място за любов, че веднъж е обичал, и повече няма намерение да се влюбва. Явно беше, че не съществува жена, която да замести починалата му съпруга. Но това й беше съвсем разбираемо — тя обичаше Бъди и също нямаше да допусне друг да заеме мястото му в сърцето й.
Но това беше преди… Преди да научи, че съществува любовна страст и да изпита блаженство, до което никога не бе достигала с Бъди. Ако е възможно да се обича два пъти, реши Сторм, тогава без друго точно Грейди ще й бъде най-близкият човек и то по начин, който не си бе и представяла с Бъди. Но беше трудно да отдадеш сърцето си на мъж, който те люби така, че те кара да се чувстваш виновна и да се срамуваш, реши Сторм съкрушено.
Не само Сторм бе изненадана от думите на Грейди. За първи път, откакто напусна резервата, Тим осъзна, че Сторм е част от живота му завинаги. И че дните със Смеещия се ручей са останали безвъзвратно в миналото. Баща му бе избрал да живее като бял и ако искаше да е щастлив, той също трябваше да се подчини на тези правила.
— Да й казвам ли „мамо“? — попита Тим сърдито.
Думите заседнаха в гърлото на Грейди, но Сторм бързо се окопити.
— Не, ако не искаш. Просто ми казвай Сторм, докато станем по-близки.
Тим се позамисли, след което бавно кимна.
— Ако татко е съгласен, ще ти викам Сторм.
— Чудесна идея, синко — рече Грейди тържествено. — Ако искаш, по-късно можеш да ми помогнеш да сковем курник. Ще бъде много вкусно да се гощаваме с пилета и пресни яйца, когато си поискаме.
Доволен, Тим побягна нанякъде и остави Сторм и Грейди да гледат след него. Грейди се обърна към нея и напрежението се спусна помежду им като тежка мъгла. Тя очакваше той да заговори, но очевидно и на него не му се щеше да наруши тишината. Сякаш откакто се бе завърнал вкъщи и двамата чакаха този момент — Грейди беше като вулкан, готов да изригне всеки миг. Докосна бузата й и дъхът му като че ли застина в гърлото.
— Сторм…
— Тъндър, къде е Малкия бизон? Не мога да го намеря.
Отново Смеещия се ручей прекъсна зараждащата се интимност. На Сторм й се струваше, че индианката нарочно ги дебне и специално избира момента да се намеси. Никога не бе чувствала Грейди толкова близък, нито себе си толкова готова да му прости за смъртта на Бъди. За първи път, откакто така набързо се бяха оженили, тя почувства, че от брака им може и да излезе нещо.
С разочаровано възклицание Грейди се извърна към Смеещия се ручей. Искрено се надяваше Тим по-скоро да се научи да се справя без нея, за да я отпрати в резервата. Време беше да си избере съпруг измежду воините, съперничещи си за ръката й.
— Някъде наблизо е, Смеещ се ручей — остро рече Грейди. — Може би е отишъл на реката.
— Тогава ще помогна на Сторм да прекопаем градината — предложи тя със сладък глас и с пълното съзнание, че е прекъснала особен момент между двамата съпрузи.
Сторм унило се усмихна.
— Щом предлагаш, приемам помощта ти — подаде тя лопатата на Смеещия се ручей.
Кипнал от негодувание, Грейди се обърна и се отдалечи. Но погледът, с който се раздели със Сторм я опияни повече, отколкото би го сторила чаша бренди.
След вечеря Смеещия се ручей успя да хване Грейди насаме, когато той отиде на реката да донесе вода за банята на Сторм. Беше се измъкнала от къщи, докато Сторм се занимаваше с подреждането на нещата в новата спалня. Тим се бе втурнал след Сторм и Смеещия се ручей можа спокойно да последва Грейди. Намери го да се къпе в реката, застанал във водата до колене. Капчици вода се стичаха от косата му и проблясваха по бронзовата му кожа. Беше с гръб към нея и въпреки студената мартенска нощ, се плискаше целия с ледена вода.
Смеещия се ручей алчно се вгледа в стегнатата му гола задница, вдигна неволно очи нагоре към издутите мускули на ръцете и тялото му, тръпнещи под ледената вода, която се изливаше върху пламналата плът. Тя облиза устни, с всяка фибра на тялото си усещаше нуждата от Грейди. После с плавно движение свали роклята си и събу мокасините. Влезе във водата силно разтреперана, но сгрявана от мисълта за коравото тяло на Грейди, притиснато до сочната й плът.