Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
4. Докато обръщах колата, се замислих, че Роман не се е обаждал и вчера, и онзи ден, и как влияе това на сутрешната ми самооценка. Влиянието беше негативно, самооценката — по-зле няма накъде, в душата си изобщо не разбирам мъжете — как може да не се обади, ако е обещал да се обади, аз например обещах да отида днес на лекция и ето, отивам, изпълнявам обещанието си. Очаквам и другите хора да изпълняват обещанията си. Каква наивница съм!
И точно когато произнесох на глас „наивница“ и саркастично се изсмях над себе си, внезапно почувствах рязък тласък и си ударих главата в предното стъкло. (Не знам може ли да стане подобно нещо не внезапно, просто така се казва — „внезапно почувствах тласък“).
Вдясно или вляво, на няколко метра от мен, видях крайно неприятна за мен картина — една синя мазда бавно излизаше човек. Най-сетне ми провървя — видях истински маниак. И преди си бях представяла маниака точно такъв, какъвто бе новият ми познат — хищни очи, хищен нос и хищни уши, — а сега го видях и наяве.
Взех решение да вдигна стъклото, да блокирам вратата и да затворя очи. Не знам точно колко време прекарах така, но като си спомних за лекцията, все пак отворих очи с надеждата, че всичко някак се е разминало, но, уви. Наоколо гъмжеше от катаджии и ми се наложи да изляза от колата и да се запозная с маниака, в който се бях блъснала, без да искам.
— Дължите ми две хиляди долара — прошепна ми на ухото маниакът.
Загледах се в него и не слушах много внимателно катаджиите, които ми задаваха несвързани със случая въпроси: колко метра има от мен до нещо си, каква ми е била скоростта и къде е спирачният път след трамвайните релси.
— Ами ето ги трамвайните релси — учудих се аз, че не ги виждат сами, — а спирачният път не знам къде е…
— Карали сте с непозволена скорост — каза ми висок и пълен катаджия. Имаше една или две звездички на пагоните и аз разбрах, че не е просто катаджия, а генерал от КАТ.
— С пет километра, струва ми се, а може би и шест — отвърнах аз. — Защо, още по-бавно ли е трябвало?
— Подпишете констативния протокол — ми нареди генералът след кратък размисъл и тъкмо да се подпиша, някой отзад ми измъкна химикалката от ръката и изръмжа в ухото ми:
— Да не сте посмели да се подписвате!
Огледах се и се вцепених от учудване: това беше онзи Небръснат красавец от сексшопа, тоест от риболовния магазин.
— Аз съм свидетел — сърдито се обърна той към генерала. — Тя няма да подписва нищо и ще настоява за експертиза на водача на маздата. А маздата е държавна. Я да видим кой е на волана? Шофьорът или Самият (не разбрах точно кой, но е Много Важен Чиновник от кметството или администрацията).
Излиза, че маниакът, когото съм чукнала, изобщо не е маниак, а важен чиновник. Жалко, толкова ми приличаше на маниак… Затова значи има толкова катаджии и дори генерал от КАТ. Но защо ми е експертиза, и експертиза на какво? Нали не е възможно този Много Важен Чиновник да е пиян в осем и половина сутринта в делничен ден? Или е възможно?
…А сега студентите вече са се събрали и тъгуват за мен, съвсем сами в аудиторията…
— Защо се държите така с него? — изплашено прошепнах на Красавеца. — Той е генерал.
Небръснатия красавец ме погледна снизходително като умствено изостанала.
— А вие защо стояхте насред пътя? — попита той. — Заспахте ли?
Защо да съм заспала? Правех пълен завой.
— И не забелязахте как той ви подмина в насрещното платно? — злобно изръмжа Красавеца. — Мисли си, че всичко ще му се размине! Как ли пък не!
Обясних, че просто се бях замислила и помолих Небръснатия красавец (днес беше избръснат, но вече свикнах да го наричам така) и генерала от КАТ да ме пуснат за лекциите, но те не се съгласиха и ме помъкнаха към специален отдел на милицията за такива като мен — нарушители на правилата на уличното движение.
Потеглихме в красива кавалкада: отпред генералът от КАТ, след него аз в стария черен джип, а след мен Небръснатия красавец в нов черен ландроувър.
За първи път бях в милицията, защото по-рано не са ме викали, и ми беше интересно. За всеки случай се правех на актрисата Рената Литвинова, въртях очи, говорех напевно с детски интонации (много удобен имидж):
— С каква скорост ли? Съм пътувала? Кой, аз? Не зна-а-ам… А къде съм пътувала?
Въпреки че се справях добре, ме накараха да пиша обяснения.
„Докато стоях на едно място в движещото се транспортно средство…“… не, не така… „Докато седях в самодвижещото се транспортно средство…“
Генералът от КАТ ми викаше и аз се чувствах некомфортно и беззащитно: изглежда, така се чувстват всички хора, които са нарушили закона.