Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Попълнете графата „Месторабота“ и сте свободна — каза генералът.
„Месторабота“, „Длъжност“… — замислих се, после бързо написах „певица“ и излязох заедно с моя свидетел.
Пушехме в двора на милицията като истински престъпници. Моят свидетел се казва Андрей.
— Какво смешно име! — любезно казах аз, — като дете имах една кукличка, продаваше се със синьо елече, а на гърба му имаше етикет с надпис „Кукла Андрюша с палто“.
Андрей отвърна, че и аз имам много хубаво име, и най-важното, рядко.
— Ще тичам за лекции, благодаря ви за всичко — казах и се сетих: — Ох, а този… чиновник, казвате, че е със служебна кола… а защо ми поиска две хиляди долара… сигурно се е пошегувал… или е искал да ги даде на държавата.
— А, да! — намръщи се Андрей. — Трябва да обсъдим вашите действия. Няма да допусна на този… (неразбрано) да му се размине. Като нищо могат да ви присъдят хиляда долара щети.
Изохках.
Не мога да повярвам, че катаджиите могат да постъпят толкова несправедливо с мен!
— Благодаря ви за помощта, неудобно ми е, че си губите времето…
— Е, все някой трябва да ви помогне — логично отбеляза Андрей. — Още повече вашите… ами вашите приятели, с които живеете… Доколкото разбрах, те не могат да ви подкрепят…
Спомних си, че му разказвах как Лев Евгенич ми е откраднал сандвича, а Сава Игнатич скита край контейнерите за боклук, и реших да внеса яснота:
— Нали ви казах — те са животни, истински животни!
— Точно за това говоря, на тях не може да се разчита…
Андрей все пак реши, че съжителствам с маргинална двойка — крадец и скитник. Повече няма да обяснявам — на мъжа винаги му е приятно да се чувства единствен защитник на една слаба жена, неуспешно уредила живота си.
Много исках да изпием с Андрей по едно кафе, но трябваше да тичам. Поканих го да намине вечерта. (Мама не ме плаши, защото това са чисто делови отношения с цел самозабравилата се власт да се постави на мястото й. Дори може да се каже, че това е политика. Още повече, че Лев и Сава не ги бива за нищо, толкова са се отпуснали, че и за свидетели в съда не ги бива.)
Андрей не отговори, само мълчаливо сияеше с невероятната си красота: прав едър нос, сиви очи, издадена брадичка, много хубава прическа (на около три седмици), затова бързо му надрасках адреса на цигарена кутия и изчезнах.
Вечерта разказах на Мура за ПТП — разчитах, че тя ще съжали и ще се хване да приготви вечерята: ще свари пелмени или нещо друго… Но сметките ми излязоха криви! Мура само ме огледа критично и каза:
— Сега трябва много да внимаваш как изглеждаш. Гледай повече да не слагаш онези карирани панталони за остарели Карлсони, че току-виж те прибрали от улицата… Още един арест и ще те регистрират.
Странно, а аз си мислех, че точно тези панталони, черни с жълто каре, видимо ме подмладяват…
19 януари, петък
— А тя на него… ами-и, това… му е посветила живота си — каза Тъщата. — Прала го е, чистила му е, готвила му е първо, второ и компот…
(Горката жена! Не съм много кръвожаден човек, но ако някой ме беше вързал и ми наредеше да му пера, чистя и готвя по три ястия за обяд, после щеше горчиво да съжалява! А за компота да не говорим — това е направо издевателство! Да пие чай! Но на някои жени сигурно им харесва отначало да пожертват живота си, а после да натякват, че са можели да станат космонавти или дресьорки на лъвове, а вместо това седят и варят компоти.)
— Щом е правила и компот, тогава, разбира се… ще позволите ли да ви дам един съвет? Тактично кажете на дъщеря си никога да не упреква мъжа си. Ако обвиняват човек, че е изял за обяд нечий живот, това само ще го раздразни, защото никой не обича чувството за вина.
— Какво според вас човек не бива и да говори ли?
— Според мен човек трябва сам да реши какво да прави с живота си, а не да упреква мъжа си. На света има толкова интересни неща! Аз например отдавна си мечтая да се науча да свиря на саксофон, само че все не ми остава време…
— А може и на моторолери… — замечтано произнесе Тъщата, — ако си с каска.
Андрей не дойде и не позвъни, сигурно е загубил цигарената кутия с телефона ми. Затова пък се обади Роман. Смята, че поведението на катаджиите е под всяка критика, но нищо не може да се направи!
20 януари, събота
В осем часа с неотвратимата крачка на съдбата в салона влезе Лариса и още от вратата отвори дума за психоанализата. Тоест Лариса нямаше никаква представа от психоанализа, но смяташе да я получи, защото психоанализата е много модна светска тема, а на нея й се случвало да участва в подобни разговори.