Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Димочка казва, че когато дръпне завесите и гледа от дивана небето, процесът на самоидентифициране при него протича по-леко — отвърна Олга и победоносно добави: — Какво ще кажеш? Нали е гений!
По-рано не бях сигурна, но в единайсет и пет животът ме научи и сега със сигурност знам, че никога не бива да се страхувам. Ако те е страх от нещо, то непременно ще дойде. С една дума, обади се Тъщата.
— Трябва да знам — изхриптя Тъщата. — Смятате ли да се жените или не?
Бях толкова шокирана от подобно бурно развитие на събитията, че не знаех какво да кажа. Такива решения трябва да се взимат от двама души. Има много заинтересувани страни — ние с Роман, Роман с жена си, жена му с Тъщата. А от наша страна аз с Мура и Лев Евгенич със Сава, които също имат право да живеят с онези, които са им симпатични и не им затварят хладилника.
Тъщата се прокашля и продължи:
— А вие как смятате? Ако някой има любов с някого, той вярва, че онзи няма да го предаде, нали?
— Това е сложен въпрос, трябва да помисля…
Предложих на Тъщата да разгледа ситуацията от друга гледна точка. Млада жена живее с мъжа си зле, не са сплотени, тя не му дава нито топлина, нито каквото там трябва да се дава, а когато той се влюби в някоя друга, тя много се учудва и смята, че са я предали. Брей, каква хитруша! Трябвало е да мисли по-рано!
— Ами ако човек… се е обяснил в любов на друг човек… а са го измамили…
— В съвременния свят всеки втори брак завършва с развод, така че, както се вижда, понякога става и така… за съжаление — обясних аз.
— На мен мама ми е казвала, че се развеждат само онези, които са лошо възпитани! — забуча Тъщата.
— Изглежда, майка ви е казвала това много отдавна — възразих аз. — Знаете, че това е патриархалният поглед към нещата, — отвърнах и се замислих: преди хората са били по-чисти, по-наивни и по-близо до правилното разбиране за семейството… Ами ако майката на Тъщата е била права? Значи и мен са ме възпитали лошо?
Неприятно усещане, като че ли са ми писали забележка в бележника. (Време е да изживея комплекса на хубавичко момиче, отличничка, таткова дъщеричка, която всички обичат и хвалят…) Когато татко почина и аз престанах да бъда татковата дъщеричка, придобих смелост и върхът на независимостта ми беше разводът с Денис. Тогава най-много се страхувах от това, че добрите момичета не правят така. А сега какво излиза — мъдростта на предишните поколения твърди, че съм лошо момиче…
— Ако единият е измамил, тогава и другият може да му измени.
— Не, само това не! — развиках се аз.
— Това пък какво значи? — възмути се Тъщата.
Обясних й своята гледна точка — смятам, че изневярата понякога може да оживи безрадостните отношения, но изневярата напук на партньора няма да донесе радост на изневеряващия, а само ще влоши допълнително отношенията.
— Трябва да тръгвам на лекции, довиждане.
— Довиждане, ще се обадя пак — отвърна Тъщата с тютюнджийски глас.
Струва ми се, че между нас двете започват да се установяват правилни партньорски отношения, т.е. взаимно разбиране, уважение, интерес към проблемите на другия.
18 януари, четвъртък
Четвъртък е много лош ден, почти като събота (не всички съботи, а само когато се събуждаш и не знаеш къде ще прекараш съботната вечер — няма по-ужасно от това, с изключение на четвъртъка). В четвъртък първата ми лекция започва от осем и половина и за всеки е ясно, че това е нечовешко.
На някои хора (на мен и на др.) трябва да им се забрани да стават рано и да бъдат държани насила под одеялото, ако им хрумне да станат преди десет, а още по-добре преди десет и половина. Затова да се събуждам в седем сутринта ми беше толкова криво и неприятно, като че отново се раждах на тоя свят.
Забравих си вкъщи мобилния и реших да се върна да го взема (може да се обади Роман, а и Тъщата винаги е във връзка с мен). Обърнах на „Владимирския проспект“. Много по-удобно ми е да се съглася с критиките към собствените ми недостатъци, отколкото да доказвам правотата си и мисля, че не бих възразявала на забележката, че „обръщам“ звучи прекалено самонадеяно. Всъщност като едър и муден бръмбар едва-едва изпълзях от трамвайните релси, като се опитвах да обърна посоката си на движение.
Естествено, че зад волана съвсем не съм най-пъргавата сърна в Петербург, но причините за това са уважителни:
1. Моят ветеран не иска да се движи по-бързо, страхува се да не си загуби вратата, а и лоста.
2. Самата аз карам бързо, но не и рисковано — с не повече от четиридесет километра в час, защото като се превърне в мили, това става съвсем прилична скорост.
3. Докато правех завоя, се бях замислила за сюжета на книгата си, а всички знаят, че „на музи служиш ли, не можеш…“ и т.н.