Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— И двете с вас сме самотни жени — продължи физичката.
„Ау! — помислих си. — Ау-ау-ау! Аз не съм самотна, имам си мама, Мура, Лев и Сава, Роман, приятелките, а и студентите…“
А след това изведнъж ми стана страшно, направо до сълзи, жал за физичката:
1. Аз си имам Роман, но физичката може да си няма.
2. Мурка ще премине в друг живот, а тя ще си остане тук.
3. И освен това… родителите на много ученици идват със скъпи коли, и децата в училищния бюфет развалят банкноти от по 500 рубли, а нейната заплата е толкова малко, почти същата като моята. И в съчиненията си на тема „Как прекарах лятото“ учениците й пишат, че са били в Англия, Швейцария или на Канарските острови, а тя изобщо не е била в чужбина, само в най-съветските времена с карта в България…
16 януари, вторник
Тази вечер имах Много Важна Безплатна Консултация.
— Лариса Сергеевна помоли да останете малко — ми каза управителката току преди да затворят салона, докато прибирах салфетките след последната консултация (днес не потрябваха, никой не плака), чашките (после ще ги измия) и обвивките от бонбони (изядох няколко, не много, пет).
— Тя коя е? — учудих се аз и по израза на управителката мигом схванах, че ще да е много важна персона.
— Лариса Сергеевна е нашата собственичка! — отвърна тя с лек укор. — Преди седеше с нас в салона, но сега отваря и втори салон, затова през цялото време е там. Толкова отговорна, всичко прави сама… Иска да ви провери.
И тогава се изплаших. Ами ако Лариса Сергеевна се разочарова от мен… какво ще стане? Не знам КАКВО, но все пак се притеснявам. Пък и как ли точно ще ме провери?
Още щом Лариса Сергеевна влезе в кабинета, уплахата ми премина (това е то професионалното умение да се овладееш), защото тя се оказа с доста дебел задник. Не съм злобно чудовище, за да се радвам на недостатъците на другите жени, но все пак се чувствам по-уютно, ако видя обикновен човек като мен, а красивите хора без нито един недостатък ме правят плаха и комплексирана.
Що се отнася до всичко останало без дупето, стопанката на салона се оказа много приятна жена. Точно така съм си представяла една собственичка на салон. Апетитна розова блондинка с костюмче по мярка, уж нищо особено, а отдалеч личи, че е много скъпо. Приветлива, усмихната, уверена в себе си, говори високо.
Харесвам такива жени, макар да не разбирам как се изхитряват да постигнат такава нечовешка точност в грима?! При мен например винаги нещо куца: или ще гримирам едното си око и ще забравя второто, или ще си измия косата, но няма да успея да я изсуша, а ще трябва да тичам…
Лариса Сергеевна се разположи уверено срещу мен с такъв вид, като че всеки момент ще ме попита: „Е, какви ви проблемите?“, и аз се приготвих да й отговоря по устав.
Обикновеният човек, но не и психологът, може да сметне, че Лариса Сергеевна е излишно самоуверена. Има такъв тип — винаги и навсякъде началничка, но и аз моментално прозрях, че зад малко резките й маниери се крие мила, нежна жена.
Лариса Сергеевна взе от бюрото списъка с днешните ми клиенти и започна да рисува по листа квадратчета. Рисува и ги запълва, рисува и ги запълва…
— Искам да сложа психолог и в другия си салон, ако ми хареса — каза тя.
КАКВО да й хареса, аз ли?
И изведнъж започна да разказва с официално приветлив тон за себе си, и скоро вече знаех, че е ужасно изморена, че във втория си салон движи всичко сама, дори и счетоводството си води сама, и все не случва на професионалисти, а днес към това се е прибавило и неприятно парене в гърлото и леко гадене, вчера се подстригала (при това е имала дълга коса)… и дали ми харесва прическата й?
Аз само кимах, признавах успехите й в бизнеса, особено сравнени с моите, съчувствах й за лекото гадене и одобрявах прическата й.
— Казвайте ми направо Лариса — нареди Лариса Сергеевна (в резултат от майсторски използваните от мен сложни псих. методи, кимане с глава, etc).
Тя продължи да разказва подробно за делата си и скоро взе да ми се струва, че сме стари приятелки, и започна да не ме свърта от нетърпение — сега ще дойде и моят ред да разкажа, че вчера ме е болял коремът, че Лев Евгенич пак е отварял хладилника, а Мурка е получила поредната двойка по физика.
Но така и не успях да вмъкна и дума за корема, хладилника или поне за Мура, защото Лариса ме изпревари — оплака се от персонала си, че изобщо не можел да работи с нея.
Лариса, която преди това е работила като завеждащ учебната част на средно училище от Московски район, би могла и сама просто да ги научи да общуват с нея, тъй знае доста неща за психологията, понеже е преподавала география. А ако пък не знае нещо, с удоволствие ще го научи — като бивша учителка тя много обича да се учи.