Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Не бихте ли могли да проведете няколко занятия с мен? — Лариса впи немигащия си поглед в мен.
Тъй като между нас се установиха приятелски, много искрени отношения, аз откровено й казах: не, това не може да стане, по-добре просто да се срещаме от време на време, да пием кафе, да побъбрим. Лариса отвърна, че няма нищо против да си побъбрим още сега.
— Само да не е повече от час, защото стана късно и съм изморена.
Дали е удобно да кажа на новата си приятелка, че и аз съм изморена, че с готовност бих се разделила с нея, а и времето на един психолог струва пари?
— Аз… ъ-ъ-ъ… трябва да се прибирам — измънках аз, а Лариса ме погледна с такава неприязън, като че съм й дебит и няма да ми се размине, ако на минутата не съвпадна с кредита.
Когато двама души са приятели, единият от тях винаги се опитва да прекара с другия малко повече време, отколкото този друг би искал… и тогава другият може само да чака, докато на онзи не му омръзне… При това винаги е приятно да срещнеш човек, жаден за неотложни психологически знания.
Затова реших: ще й разкажа за техниките на общуването и така ще се откопча.
— Ами… съществуват различни техники на общуване, като някои са съвсем прости — започнах с лекторски глас, — например никога не казвайте: „Не бихте ли могли да ми дадете еди-какво си?“ Вместо това просто кажете: „Дайте ми това“
— О-о! А можеш ли да накараш човека да направи онова, което искаш?
— Да го накараш едва ли, но човек може неусетно да бъде тласнат към отговор „да“, макар че се е канел да каже „не“…
— И как става това? — оживи се любознателната Лариса.
Разказах й за закона на трите „да“. (Това е просто: само трябва да зададеш на човека три въпроса, на които със сигурност ще отговори утвърдително, а след тях да го попиташ и онова, заради което е започнат целият разговор.)
Побъбрихме още малко за различни научни методи, които могат да помогнат на новата ми приятелка да постига своето, и Лариса се накани да си ходи.
— В Петербург ли живеете? — се спря на вратата тя.
— Да — отвърнах учудено. Да не иска да ми дойде на гости и да се бои, че идвам на работа от Москва?
— Жена ли сте?
— Да… — Странен въпрос, какво ли има предвид, не може да бъде…
— Наистина ли сте психолог по професия?
— Да. — Следващият път ще й покажа и дипломата си, и кандидатското си удостоверение, и всички справки за спецализациите ще й донеса…
— Ще се занимавате ли с мен два пъти седмично?
— Ъ-ъ-ъ… да — прибързах аз.
Лариса много се зарадва.
— Не бихте ли могли в събота?… Не, така не е според науката… С една дума, чакайте ме в събота! — каза тя с искрена симпатия.
Много Добрият Преподавател винаги си има някоя гордост — един Много Способен Ученик. Моята нова приятелка явно има наклонности за психология.
Преди да заспя, гледах по телевизията „Служебен роман“. Случайно го хванах по средата и не можах да се откъсна. Изглежда, в този филм е заложена тайно специална хипнотизираща програма, която прикована вниманието на хора, които го знаят наизуст, и ги принуждава да изглеждат като разчувствани идиоти, особено когато… Не, всъщност през целия филм. Човек във всеки момент може да гледа филма и на касета, но то ще е съвсем различно, не е като да го гледаш по телевизията с всички.
17 януари, сряда
Сутринта се опитвах да включа телефонния секретар.
Не мога да се оправя с него: пищи, мига и повтаря: „Оставете съобщение след продължителния сигнал…“
След като проучих инструкцията, се примирих, че телефонният ми секретар живее собствен живот, и започнах да се плаша, че ще позвъни Тъщата. Но все пак не мога вечно да заобикалям телефона!
В десет и половина се позвъни. Не исках да вдигам слушалката, но добре, че все пак преодолях страха си — беше Олга, много доволна. Нейният проф. живот лека-полека потръгва, положението с парите също се подобрява — пише много за разни интернет издания.
Много се радвам за проф. живот на Олга и за финансовото й положение, но в хубавото винаги има по нещо лошо — подозирам, че Вася Абонамента е пратен в запаса, а той е един от малкото мъже, които ние с Олга можем да помолим да вдигне, да донесе, да премести, изобщо е мил!
— Имам предчувствие, че с хонорарите от последния месец ще мога да купя на Димочка малък бинокъл. Представяш ли си, той е издигнал нова астрономическа хипотеза!
— Къде я е издигнал?