Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
В Дома на книгата от много години работи Ина Игоревна. Тя е истинска питерска забележителност, познава литературния живот на Петербург и литературният живот на Петербург познава Ина Игоревна.
Приятно ми е, че знаменитата Ина Игоревна ме смята за истинска интелектуалка, затова, както обикновено, послушно взех книгите, които ми препоръча. А когато Ина Игоревна се обърна, аз ловко грабнах две жълти романчета на Донцова и като заек хукнах да бягам от Ина Игоревна с Донцова зад гърба си.
— Вземете, това е много дълбок анализ на съвременния литературен процес — догони ме Ина Игоревна и ми подаде една черна, доста дебела книга. Но аз не се обърках и като уцелих подходящия момент, върнах много дълбокия анализ обратно на рафта.
После двете с Донцова се скрихме от Ина Игоревна зад стелажа с философска литература с надеждата, че няма да ни намери, но тя се оказа напразна.
— А това тука какво е? — с отвращение попита Ина Игоревна и презрително стиснала устни, посочи жълтите томчета.
— Това ли? Ами купих ги за втората жена на мъжа ми, тя е в Германия и затова… чете ги… — оправдах се аз, като нежно притиснах до гърдите си Донцова.
— А… добре тогава. На тях им е позволено — разреши Ина Игоревна (сякаш който живее в Германия е умствено изостанал!).
Може би трябва да отхвърля условностите, да плюя на всичко и да открия пред Ина Игоревна истинското си лице. Ей сега да й кажа в прав текст: „ОБИЧАМ КРИМИНАЛЕТАТА!“
Ина Игоревна ми подаде вече познатия черен дебел том: „Ето, забравихте си анализа!“ А аз си мислех, че толкова ловко съм се отървала от книгата… Наложи се да я купя.
И тъй, купих две кила Донцова (за Ала, не за мен), анализ на съвременния литературен процес (за Ина Игоревна) и още това-онова, съвсем малко, няколко съвременни чужди автори (осем дебели и три тънички томчета).
Изхарчих известна част от заплатата си, надявам се, че по-малката, но е за предпочитане да не проверявам.
Вечерта се обади мама.
— Получи ли си заплатата? Ходи ли до Дома на книгата? Какво си купи? А на мен ще ги дадеш ли? Даваш ми направо две? Ей сега ще прескоча до вас.
Мама пристигна след десетина минути (такова удобство е, че живее наблизо) и започна жадно да преглежда новите книги.
— Как мислиш, дали в началото да не прочета ТАЗИ, а после — ТАЗИ? — ме питаше тя, като притискаше книгите до гърдите си, — или е по-добре първо да взема ТАЗИ, а след това — ТАЗИ?… Виж какво, а не можеш ли да ми дадеш три наведнъж, не, четири?
И изведнъж, с вид на решен на всичко човек, изоставил всякакво приличие, каза: „А не може ли да ги взема ВСИЧКИТЕ?“
23 януари, вторник
Лариса се оплака, че тази нощ спала лошо. И аз имах какво да й разкажа — в неделя спах до обяд и още час след вечеря, а през нощта кой знае защо се въртях, не можах да заспя.
Знам един много ефективен начин за бързо заспиване, който с удоволствие споделих с Лариса.
— Ако не мога да заспя, взимам книга и чета до сутринта. Зачетеш ли се, безсънието бяга и ей го дошло време да ставаш…
Лариса каза, че малко бъркам и че моят метод е точно обратното, начин да не заспиваш.
— Човек трябва да се успокои, никакви нощни разговори и най-важното, никакво четене след пет часа следобед — убедено каза Лариса, след което изрази учудването си: било странно, че съм психолог, а съм толкова разпиляна, а при нея имало ред във всичко — и в салона, и вкъщи.
Няколко години трупах спално бельо, но не в смисъл, че го колекционирах, а исках да събера повече и да го занеса в пералнята… и какво излезе? Забравих да си го взема от пералнята и вече нищо не може да се направи — това стана преди две години…
А любимият ми черен панталон, останал в химическото чистене, а загубеният паспорт… Ако Лариса ми беше мъж, всичко щеше да е в пълен ред.
— Днес искам да си поговорим за семейния живот, например моя — каза Лариса. — Ще се правим, че уж съм ви клиент и съм дошла за консултация.
— Знаете ли, Лариса, обикновено безплатната психологическа помощ не дава резултат — намекнах аз.
— Добре де — измъкна се Лариса, — всичко това няма да е като наистина, а като на игра.
— Е, започвайте да играете — примирих се. — Само че за кратко (след един час имам среща с Роман, ура, ура!).
— Аз набързо! — зарадва се Лариса. — Ето какво. Всичко върша сама, и на работа, и вкъщи! Мъжът ми наследи апартамент от баба си, сама го продадох и с тези пари сама отворих салона… И сега с мъжа ми сме свързани навеки — в случай на развод какво ще правим, ще продаваме салона и ще делим парите ли?! Така и двамата ще станем с половин салон по-бедни. Затова винаги ще бъдем заедно и ще умрем в един и същи ден…