Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви за посещението, мосю Фишер — каза тя. — Съжалявам, че не бяхме в състояние да ви помогнем с нещо повече. Ще ви изпратя.
Фишер стисна ръката на Монтан. Вече отблизо, той успя да види ужасен белег под превръзката, където трябваше да бъде окото. При външната врата гъркинята му подаде ръка.
— Преди около месец видях съобщение във вестниците. Съобщаваха, че Бронзарт бил забелязан в Париж. Любопитно съвпадение. Горката майка на Жако бе тази, която помислила, че го е видяла.
— Благодаря за съболезнованията ви.
Принцесата седеше в кресло, гърбът й — все така изправен като опъната струна, облечена от главата до петите в черно, бледите й очи гледаха ясно, незамъглени от някакви следи от плач. Фишер я посети на следния ден от пристигането й, за да докладва. Той поднесе съболезнованията си като неизбежна формалност, а тя ги прие рязко, презрително, като чиста загуба на време и за двама им. Гледайки това твърдо лице, подчертано от черните одежди и воала, Фишер си спомни пиянските черти на мъртвия й син със скрито изписаната в очите му жалка съдба, и отново изпита съжаление към него.
— Какви отвратителни церемонии — Каза тя внезапно. — Още с пристигането си бях атакувана от фоторепортери. Стояха скрити из хотела. Предупредих администрацията, че ако някой от тези нахалници ме доближи, ще бъда принудена да се преместя незабавно в „Крилон“!
Беше се настанила в апартамента непосредствено под този, заеман от сина й Филип.
— Да се удави в Сена! — възмущаваше се тя. — Това е невероятно. Тъкмо нас да сполети такова вулгарно нещо, мистър Фишер! Ако синът ми беше срещнал смъртта по всякакъв друг начин, щях да я приема с много по-голямо хладнокръвие.
Фишер можеше да си го представи много добре. Тя правеше толкова малко усилия да покаже някаква скръб, че всичко изглеждаше гротескно. Усещаше, че отвращението му към нея нарастваше пропорционално със съжалението към нещастния алкохолик, чиято загуба беше така пестеливо оплаквана.
— Аз посетих принц Хайнрих — каза той.
Стоманеният поглед се впи в него.
— Защо ви бе необходимо да правите това?
— Исках да му докладвам. — Фишер не можа да се въздържи по-нататък. — Трябва да ви кажа, принцесо, мисля, че беше пил.
Тази забележка беше породена от чиста злоба — така обясни пред себе си своите мотиви Фишер. Искаше му се да види тази арогантна кучка поне малко посърнала. Устата й наистина се присви презрително — но към кого? Фишер не беше сигурен дали не бе към неговото усилие да се подбива с нея.
— Синът ми пиеше от време на време — каза студено тя, — но той го вършеше като джентълмен. А именно това е най-важното. Как напредвате в работата?
— Не твърде много от последния ми разговор с вас. Бях напипал следите на един човек, за когото на пръв поглед изглеждаше, че играе важна роля във всичко, но се оказа, че той е мъртъв. Боя се, че това може да сложи край на диренията ни.
— Защо? Вие сте убеден, че генералът е жив, и аз споделям това ваше схващане. Освен това негов човек направи опит да се свърже с дъщеря му. Остава само да се разреши загадката, оставена от него.
— Този мъртъв човек беше част от загадката. Надявах се, че е жив и ще осветли много от въпросите, но той е бил убит, и то по личната заповед на генерала.
Щом като изрече това, Фишер веднага осъзна нелогичността в тези действия на генерала и се учуди как е пропуснал да я забележи по-рано, когато провеждаше разговора си с Монтан. Когато напусна къщата му, отиде направо при Пола и това обстоятелство заличи всякаква мисъл за нещо друго. На принцесата не й бе необходимо много време, за да види какво се бе изплъзнало от вниманието му.
— Бронзарт не може да не е знаел, че поставя мъртъв човек като част от загадката, ето защо фактът, че е убит, не е от значение. Нещо друго, свързано с този мъртвец, е значимото. Наистина, мистър Фишер, за какво плащам аз?
— Това е — произнесе бавно той, — което очаквах с нетърпение да ви запитам. Кое е по-важно за вас, принцесо Фон Хесел, да открием Солницата на Пьоленберг или да сложим ръка върху генерал Бронзарт?
— Солницата. — Отговорът дойде някак прибързано. — Ангажирах ви да откриете нея. Ако обаче откриете и човека, който я открадна от нас, още по-добре! Не мога да разбера, защо поставяте този въпрос?
— И двамата ви синове опитаха да ме разубедят в преследването на целта. По-старият ви син спомена за някакъв скандал. Желая да зная какво се крие зад неговите думи, какво още не сте ми казали? Не съм съгласен да работя в тъмнина.